1 Веднъж Иисус се молеше на едно място. Когато свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: „Господи, научи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си.“
2 А Той им отвърна: „Когато се молите, казвайте: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята,
3 насъщния ни хляб давай ни всеки ден,
4 и прости на нас греховете ни, защото и ние сами прощаваме на всеки наш длъжник и не ни подлагай на изкушение, но ни избави от лукавия“.“
5 След това им каза: „Да речем, че някой от вас има приятел и отива при него посреднощ, и му казва: „Приятелю, дай ми назаем три хляба,
6 защото един приятел ми дойде от път и нямам какво да му сложа.“
7 А онзи отвътре му отговаря: „Не ме безпокой, вратата е вече заключена, а децата ми са с мене в леглото, не мога да стана и да ти дам“.