1 След това Иисус влезе в Йерихон и тръгна през града.
2 И ето един човек на име Закхей, който беше началник на митарите и богат,
3 искаше да види кой е Иисус, но не можеше от народа, защото беше нисък на ръст.
4 Затова се затича напред, качи се на една смокиня, за да Го види, тъй като Той щеше да мине оттам.
5 Когато Иисус дойде до това място, погледна нагоре, видя го и му каза: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.“
6 И той бързо слезе и Го прие с радост.
7 Всички, като видяха това, зароптаха и казваха: „Отби се при грешен човек.“
8 А Закхей пристъпи и рече на Господ: „Ето половината от имота си, Господи, давам на сиромаси; ако пък от някого съм взел нещо чрез измама, ще го върна четворно.“
9 Тогава Иисус рече за него: „Днес домът на този човек получи спасение, защото и той е син на Авраам.
10 Синът човешки дойде да потърси и спаси погиналото.“
11 И докато те слушаха думите Му, Иисус продължи с една притча, тъй като беше близо до Йерусалим и те мислеха, че сега ще се открие Божието царство.
12 Той каза: „Един благороден човек се отправи за далечна страна, за да получи царска власт и да се върне.
13 И като повика десетима свои слуги, даде им десет мини и им рече: „Вложете ги в нещо, докато се върна.“
14 Но съгражданите му го мразеха и изпратиха след него пратеници, които да известят: „Не искаме той да царува над нас.“
15 Когато той се завърна с царска власт, каза да повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае кой какво е припечелил.
16 Дойде първият и рече: „Господарю, твоята мина припечели десет мини.“
17 Той му рече: „Хубаво си направил, ти си добър слуга! Понеже беше верен в толкова малко, бъди властник над десет града.“
18 Дойде вторият и каза: „Господарю, твоята мина принесе пет мини.“
19 Рече и на него: „И ти бъди над пет града.“
20 Дойде и друг и каза: „Господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа.
21 Боях се от тебе, защото си жесток човек: взимаш, което не си оставял, и жънеш, което не си посял.“
22 Господарят му рече: „С твоите уста ще те съдя, лукави рабе! Ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм оставял, и жъна, което не съм посял.
23 Тогава защо не даде парите ми на лихварите, та когато аз дойда, да ги получа с лихва?“
24 И рече на присъстващите: „Вземете от него мината и я дайте на онзи, който има десет мини.“
25 Те му рекоха: „Господарю, той има десет мини!“
26 Но той отвърна: „Казвам ви, на всеки, който има, ще се даде, а от онзи, който няма, ще се отнеме и това, което има.
27 А онези мои врагове, които не поискаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мене“.“
28 Като каза това, Иисус тръгна нататък по пътя за Йерусалим.
29 А когато наближи до Витфагия и Витания при планината, наричана Елеон, изпрати двама от учениците Си,
30 като им каза: „Идете в отсрещното село. Като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го доведете.
31 И ако някой ви попита защо го отвързвате, кажете му тъй: „То е нужно на Господа“.“
32 Изпратените отидоха и намериха всичко така, както им бе рекъл.
33 А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: „Защо отвързвате ослето?“
34 Те отговориха: „То е нужно на Господа.“
35 Тогава го доведоха при Иисус, намятаха дрехите си върху ослето и помогнаха на Иисус да се качи на него.
36 И докато Той минаваше, постилаха дрехите си по пътя.
37 А когато беше вече близо и преваляше Елеонската планина, цялото множество ученици радостно започнаха с висок глас да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели,
38 и казваха:„Благословен е Царят, Идващият в името на Господа! Мир на небето и слава във висините!“
39 Някои от фарисеите сред народа Му рекоха: „Учителю, възпри учениците Си!“
40 Но Той отвърна: „Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще завикат.“
41 А когато наближи и видя града, заплака за него
42 и рече: „Да беше и ти узнал поне в този ден какво ти носи мир! Но сега това е скрито от очите ти.
43 Защото ще настанат за тебе дни, когато враговете ти ще те заградят с окопи, ще те обкръжат и отвсякъде ще те притиснат.
44 И ще съсипят тебе, и децата ти ще избият, и няма да оставят в тебе камък върху камък, защото ти не узна времето, когато Бог те посети.“
45 И като влезе в храма, започна да гони онези, които продаваха и купуваха в него.
46 Тогава им рече: „Писано е: „Домът Ми е дом за молитва“, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“
47 И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците, книжниците и народните стареи търсеха как да Го погубят.
48 Но не знаеха какво да сторят, защото целият народ се бе струпал около Него да Го слуша.