1 В първия ден на седмицата жените заедно с някои други дойдоха при гроба рано сутринта, като носеха приготвените благовония.
2 Те намериха камъка отместен от гроба,
3 но като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.
4 И докато се чудеха на това, ето двама мъже се изправиха пред тях в бляскави дрехи.
5 Те се уплашиха и сведоха очи към земята, но мъжете им рекоха: „Защо търсите Живия между мъртвите?
6 Няма Го тук; Той възкръсна! Припомнете си какво ви бе казал, когато беше още в Галилея.
7 Каза ви, че Синът човешки трябва да бъде предаден в ръцете на грешници, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.“
8 Тогава те си спомниха думите Му.
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте ученици и на всички останали.
10 Това бяха Мария Магдалина, Йоанна, Мария, майката на Яков, и другите с тях. Те разказаха за това на апостолите,
11 но техните думи им се сториха празни приказки и не им повярваха.
12 Но Петър стана и се затича към гроба. Когато се наведе, видя вътре само повивките и се върна учуден от станалото.
13 В същия ден двама от учениците Му отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим.
14 Те разговаряха помежду си за всичко онова, което се бе случило.
15 И докато разговаряха и обсъждаха помежду си, Сам Иисус се приближи и тръгна с тях.
16 Те Го виждаха, но не можеха да Го познаят.
17 А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“
18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори: „Ти ли си единственият чуждоземец в Йерусалим, който не е узнал какво стана тук през тези дни?“
19 И Той ги попита: „Какво?“ Те Му отговориха: „Това, което стана с Иисус от Назарет, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и целия народ,
20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха на смъртно наказание и Го разпънаха.
21 А ние се надявахме, че Той е, Който ще избави Израил, но освен всичко друго, ето днес вече е третият ден, откакто стана това.
22 Пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба
23 и не намерили тялото Му, и като дойдоха, разказваха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив.
24 Някои от нашите отидоха на гроба и заварили всичко тъй, както и жените казаха; но Него не видели.“
25 Тогава Той им рече: „О, неразумни, колко е трудно да повярвате в сърцата си на всичко, което са казали пророците.
26 Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“
27 И като започна от Мойсей и всичките пророци, обясни им казаното за Него в цялото Писание.
28 Вече бяха приближили селото, в което отиваха, и Той даваше вид, че иска да продължи пътя Си.
29 Но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.“ И Той влезе, за да остане с тях.
30 А когато Иисус седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи го и им раздаде.
31 Тогава им се отвориха очите и те Го познаха, но Той стана невидим за тях.
32 И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“
33 В същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единадесетте и другите, които бяха с тях.
34 Те казваха, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон.
35 А двамата споделиха за случилото се по пътя и как Го бяха познали, когато разчупваше хляба.
36 Докато те говореха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: „Мир ви нося!“
37 Смутени и изплашени, те помислиха, че виждат дух.
38 Но Той им рече: „Защо сте така смутени? Защо съмнения изпълват сърцата ви?
39 Погледнете ръцете и нозете Ми: Аз съм Същият. Пипнете Ме и вижте: духът няма плът и кости, а вие виждате, че имам.“
40 И като каза това, показа им ръцете и нозете Си.
41 Но понеже те от радост още не можеха да повярват и се чудеха, Той им рече: „Имате ли тук нещо за ядене?“
42 Те Му дадоха късче печена риба и пчелен мед.
43 Той взе и яде пред тях.
44 След това им рече: „Това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас – че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Мойсеевия закон, Пророците и Псалмите.“
45 Тогава им просветли ума, за да разбират Писанията,
46 и им рече: „Тъй е писано и тъй трябваше да пострада Христос – да възкръсне от мъртвите на третия ден
47 и да бъдат проповядвани в Негово име покаяние и опрощаване на греховете сред всички народи, като се започне от Йерусалим.
48 Вие сте свидетели на това.
49 И Аз ще изпратя върху вас обещаното от Моя Отец. А вие стойте в град Йерусалим, докато се облечете в сила отгоре.“
50 Тогава Иисус ги изведе в околностите на Витания, вдигна ръцете Си и ги благослови.
51 И докато ги благославяше, отдели се от тях и започна да се възнася към небето.
52 А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост.
53 И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.