1 Тогава цялото множество хора се вдигна и поведоха Иисус при Пилат.
2 И започнаха да Го обвиняват с думите: „Намерихме, че Този развращава народа ни и забранява да се плаща данък на кесаря, като казва за Себе Си, че бил Царят Христос.“
3 А Пилат Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ Иисус му отговори: „Ти сам го казваш.“
4 Тогава Пилат се обърна към първосвещениците и народа: „Аз не намирам никаква вина у Този Човек.“
5 Но те продължаваха да настояват и казваха, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Юдея, започвайки от Галилея, та дотук.
6 Пилат, като чу това, попита дали Човекът е галилеец.
7 И като разбра, че е подвластен на Ирод, изпрати Го при Ирод, който по това време също беше в Йерусалим.
8 А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да го види. Той беше слушал за Него и се надяваше да види някое чудо, което Той ще извърши.
9 Той Му задаваше много въпроси, но Иисус нищо не му отговаряше.
10 Присъстваха и първосвещениците и книжниците, които яростно Го обвиняваха.
11 А Ирод, след като Го унизи и подигра заедно с войниците си, облече Го във великолепна дреха и Го отпрати отново при Пилат.
12 И в този ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже преди бяха враждебни един към друг.
13 А Пилат, като повика първо-свещениците, началниците и народа,
14 им каза: „Доведохте ми Този Човек, понеже развращавал народа. И ето аз Го разпитах пред вас и не намерих у Този Човек никаква вина за онова, в което Го обвинявате.
15 А и Ирод не намери, защото Го изпратих и при него. Явно Той не е извършил нищо, което заслужава смърт.
16 Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“
17 А по обичай трябваше да им пуска за празника един затворник.
18 Но целият народ закрещя: „Този Го махни, а ни пусни Варава!“
19 А Варава беше хвърлен в тъмница заради бунт, станал в града, и убийство.
20 Пилат отново заговори, понеже желаеше да пусне Иисус.
21 Но те крещяха: „Разпъни Го! Разпъни!“
22 Тогава за трети път им рече: „Но какво зло е сторил Той? Не намерих у Него нищо, което да заслужава смърт. Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“
23 Но те продължаваха със силни викове да искат Той да бъде разпънат. И техните викове, подкрепяни от първосвещениците, надделяха.
24 И Пилат реши да бъде, както те искат.
25 Пусна хвърления в тъмница за бунт и убийство, когото те искаха, а Иисус предаде на волята им.
26 А когато Го поведоха, хванаха някой си Симон Киринеец, който идваше от нива, и сложиха върху него кръста, за да го носи след Иисус.
27 Следваше Го голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.
28 А Иисус се обърна към тях и рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за децата си.
29 Понеже наближават дни, когато ще се каже: „Блазе на бездетните, на утроби неродили и на гърди некърмили!“
30 Тогава ще започнат да казват на планините: „Паднете върху нас!“, и на хълмовете: „Затрупайте ни!“
31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, как ще постъпят със сухото?“
32 Водеха и двама злодеи, за да бъдат погубени с Него.
33 И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия отляво.
34 Тогава Иисус рече: „Отче, прости им! Те не знаят какво правят.“ А те хвърлиха жребий, за да разделят дрехите Му.
35 Народът стоеше и гледаше. Началниците също се присмиваха и говореха: „Други спаси, нека спаси Себе Си, ако Той е Христос, Божият избраник.“
36 И войниците Му се подиграваха, като идваха до него, поднасяха Му оцет и
37 казваха: „Ако Ти си Царят на юдеите, спаси Себе Си.“
38 А над Него имаше надпис с гръцки, латински и еврейски букви: „Този е Царят на юдеите“.
39 Един от разпънатите злодеи започна да Го хули с думите: „Ако Ти си Христос, спаси Себе Си и нас!“
40 А другият му отвърна с укор: „Нима и от Бога не се боиш, щом като си осъден на същото!
41 Спрямо нас е справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си. А Този нищо лошо не е сторил.“
42 И казваше на Иисус: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“
43 А Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“
44 Беше вече около шестия час и настана мрак по цялата земя до деветия час.
45 Слънцето потъмня, а храмовата завеса се раздра по средата.
46 Тогава Иисус извика с висок глас: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си.“ И като каза това, издъхна.
47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: „Наистина, Този Човек е бил праведник.“
48 Целият народ, който се беше събрал на това зрелище и видя станалото, си тръгна, удряйки се в гърди, окайвайки се.
49 А всичките Му познати стояха надалеч и гледаха това заедно с жените, които Го съпровождаха от Галилея.
50 Имаше един човек на име Йосиф, от юдейския град Ариматея. Той беше съветник, добър и справедлив,
51 и очакваше Божието царство, не се беше съгласил с решенията и деянията на юдеите.
52 Той дойде при Пилат и измоли тялото на Иисус.
53 И като Го сне, обви Го в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не бе полаган.
54 Този ден беше петък и настъпваше събота.
55 След Йосиф вървяха жените, които бяха дошли с Иисус от Галилея. Те видяха гроба и как бе положено тялото Му.
56 Когато се върнаха, приготвиха благовония и миро. И в съботата си починаха, както повелява Законът.