13 А митарят стоеше назад. Той не смееше дори да повдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“
14 Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи. Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъди въздигнат.“
15 Донасяха при Него и деца, за да положи ръка върху тях. Но учениците, като видяха това, ги възпираха.
16 Тогава Иисус повика децата и рече: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете. Защото на такива е Божието царство.
17 Истината ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“
18 Някакъв началник Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“
19 Иисус му рече: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.