9 На онези пък, които бяха уверени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
10 „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар.
11 Фарисеят застана и се молеше така в себе си: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар,
12 постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.“
13 А митарят стоеше назад. Той не смееше дори да повдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“
14 Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи. Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъди въздигнат.“
15 Донасяха при Него и деца, за да положи ръка върху тях. Но учениците, като видяха това, ги възпираха.