1 По онова време учениците се приближиха до Иисус и попитаха: „Кой е по-голям в небесното царство?“
2 А Иисус повика едно дете, постави го посред тях
3 и каза: „Истината ви казвам: ако не се промените и не станете като децата, няма да влезете в небесното царство.
4 И така, който се смири като това дете, той е по-голям в небесното царство.
5 И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема.
6 А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в дълбините на морето.
7 Горко на света от изкушенията, защото изкушения трябва да дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идва изкушението.
8 Ако те съблазняват ръката ти или кракът ти, отрежи ги и ги захвърли – по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без крак, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън.
9 И ако те съблазнява окото ти, извади го и го захвърли – по-добре е за тебе едноок да влезеш в живота, отколкото с две очи да бъдеш хвърлен в ада.
10 Пазете се да не пренебрегнете някого от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небето винаги гледат лицето на Моя небесен Отец.
11 Понеже Синът човешки дойде да спаси заблуденото.
12 Как мислите: ако един човек има сто овце и една от тях се загуби, няма ли да остави деветдесет и деветте в планината и да тръгне да търси загубената?
13 А като я намери, истината ви казвам, ще се зарадва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте, които не са се загубили.
14 Така и вашият небесен Отец не иска да се загуби нито един от тези, малките.
15 Ако брат ти съгреши против тебе, иди и го изобличи насаме. Ако те послуша, спечелил си своя брат,
16 ако не послуша, вземи със себе си още един или двама други, та от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
17 Ако ли и тях не послуша, кажи го на църквата, но ако и църквата не послуша, нека бъде за тебе като езичник и митар.
18 Истината ви казвам: каквото не простите на земята, няма да бъде простено на небето, и каквото простите на земята, ще бъде простено на небето.
19 И още ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята да помолят за нещо, ще им бъде дадено от Моя небесен Отец.
20 Защото, където има двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“
21 Тогава Петър се приближи до Него и попита: „Господи, до колко пъти да прощавам на своя брат, когато съгреши против мене – до седем пъти ли?“
22 Иисус му отговори: „Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.
23 Затова небесното царство е подобно на цар, който поиска да си уреди сметките със слугите си.
24 Когато той започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.
25 А понеже той нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него и жена му, и децата му, и всичко, каквото имаше, и да заплати.
26 Тогава слугата падна на колене, кланяше му се и казваше: Господарю, имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя!“
27 Господарят се смили над този слуга, освободи го и опрости дълга му.
28 А слугата, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, душеше го и казваше: „Изплати ми, каквото ми дължиш!“
29 Тогава другарят му се хвърли в краката му и го молеше: „Имай търпение към мене и ще ти се издължа!“
30 Но този не пожела, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга си.
31 Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и отидоха, та разказаха на господаря си всичко, което се беше случило.
32 Тогава господарят му го повика и му казва: „Лукави рабе, аз ти опростих целия онзи дълг, защото ми се примоли,
33 не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?
34 И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчителите, докато му изплати целия дълг.
35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на своя брат прегрешенията му.“