1 А Иисус продължи да им говори с притчи и каза:
2 „Небесното царство е подобно на един цар, който направи сватба на сина си;
3 и разпрати слугите си да извикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат.
4 Пак изпрати други слуги с думите: „Кажете на поканените: „Ето приготвих угощението си, телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбата“.“
5 Но те не го зачетоха и отидоха кой на нива, кой по търговия.
6 Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха.
7 Като чу за това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби убийците на слугите и изгори града им.
8 След това каза на слугите си: „Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.
9 Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата.“
10 И слугите, като излязоха по пътищата, събраха всички, които срещнаха – и лоши, и добри, и сватбеният дом се напълни с гости.
11 Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна,
12 и му каза: „Приятелю, как си влязъл тук, като не си в сватбарска премяна?“ А онзи не каза нито дума.
13 Тогава царят рече на слугите: „Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън – в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби,
14 защото мнозина са звани, а малцина – избрани“.“
15 Тогава фарисеите се събраха и обсъдиха как да Го уловят в някоя дума.
16 И изпратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: „Учителю, знаем, че си справедлив, вярно поучаваш за Божия път и не се влияеш от никого, тъй като не гледаш кой какъв е.
17 Затова кажи ни как Ти се струва: право ли е да се дава данък на кесаря, или не?“
18 Но Иисус видя лукавството им и рече: „Защо Ме изкушавате, лицемери?
19 Покажете Ми една монета, с която плащате данък.“ Те му донесоха един динарий.
20 Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“
21 Те Му отговориха: „На кесаря.“ Тогава им каза: „Като е така, отдайте кесаревото на кесаря, а Божието – на Бога.“
22 И като чуха това, те се учудиха, оставиха Го и си отидоха.
23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха с думите:
24 „Учителю, Мойсей е казал: „Ако някой умре бездетен, нека брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брата си.“
25 И тъй, у нас имаше седем братя. Първият се ожени и умря, и понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си,
26 същото стана и с втория, и с третия, та чак до седмия.
27 А след всички умря и жената.
28 Така че след възкресението на кого от седмината ще бъде тя жена? Понеже всички я имаха.“
29 А Иисус им отвърна: „Заблуждавате се, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила.
30 Защото след възкресението нито ще се женят, нито ще се омъжват, но ще живеят като ангели Божии на небесата.
31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото ви от Бога, Който казва:
32 „Аз съм Бог на Авраам и Бог на Исаак, и Бог на Яков. Бог не е Бог на мъртви, а на живи“.“
33 И народът, като Го изслуша, остана удивен от учението Му.
34 Но фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се заедно
35 и един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
36 „Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“
37 А Иисус му отговори: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум:
38 тази е първа и най-голяма заповед.
39 А втора, подобна на нея, е: „Възлюби ближния си като себе си“;
40 на тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците.“
41 И когато фарисеите се бяха събрали, Иисус ги запита:
42 „Какво мислите за Христос? Чий син е?“ Отвърнаха Му: „На Давид.“
43 Той им каза: „Как тогава Давид, напътван от Духа, Го нарича Господ, като казва:
44 „Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“.“
45 И тъй: ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?“
46 И никой не можеше да Му отговори нито дума, нито пък някой дръзна от този ден нататък нещо да Го попита.