1 А когато се съмна, всички първосвещеници и стареите на народа се събраха на съвет и решиха да убият Иисус.
2 И като Го вързаха, отведоха Го и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски.
3 Тогава Юда, който Го предаде, като разбра, че Иисус е осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на първосвещениците и стареите
4 с думите: „Съгреших, че предадох невинна кръв.“ А те му отвърнаха: „Какво ни е грижа? Ти му мисли.“
5 А Юда захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.
6 Първосвещениците прибраха сребърниците и рекоха: „Не бива да се сложат в храмовата съкровищница, защото са цена за кръв.“
7 И като се събраха на съвет, решиха да купят с тях грънчаревата нива, за да погребват там бездомници.
8 Затова и до днес тази нива се нарича кръвна нива.
9 Тогава се сбъдна реченото чрез пророк Йеремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха Израилевите синове,
10 и ги дадоха за грънчаревата нива, както ми съобщи Господ.“
11 А Иисус застана пред управителя; и управителят Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ А Иисус му отговори: „Ти сам го казваш.“
12 И когато първосвещениците и стареите Го обвиняваха, Той нищо не отвръщаше.
13 Тогава Пилат Му каза: „Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе?“
14 Но Иисус не му отговори на нито една дума, тъй че управителят се зачуди твърде много.
15 Имаше обичай на празника управителят да освобождава на множеството един затворник, когото те биха поискали.
16 По това време имаше един известен затворник на име Варава.
17 И тъй, когато народът се беше събрал, Пилат им рече: „Кого искате да ви освободя: Варава ли или Иисус, наричан Христос?“
18 Защото знаеше, че Го бяха предали от завист.
19 А докато той седеше на съдийското място, жена му прати да му кажат: „Не прави нищо на Този Праведник, защото нощес се измъчих много насън заради Него.“
20 Първосвещениците и стареите в това време подбудиха народа да измоли Варава, а Иисус да погуби.
21 Тогава управителят ги попита: „Кого от двамата искате да ви освободя?“ Те отговориха: „Варава.“
22 Пилат им каза: „А какво да сторя с Иисус, наричан Христос?“ Всички викнаха: „Да бъде разпънат!“
23 Управителят рече: „Та какво зло е сторил?“ Но те още по-силно закрещяха: „Да бъде разпънат!“
24 И Пилат, като видя, че нищо не помага, а само се усилва суматохата, взе вода, уми ръцете си пред народа и каза: „Невинен съм за кръвта на Този Праведник; вие му мислете.“
25 И целият народ в отговор рече: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху децата ни.“
26 Тогава им пусна Варава, а Иисус бичува и Го предаде да бъде разпънат.
27 След това войниците на управителя отведоха Иисус в преторията и събраха край Него цялата дружина.
28 И като Го съблякоха, облякоха Му багреница;
29 и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръстиков прът, след това заставаха на колене пред Него, присмиваха Му се и казваха: „Радвай се, Царю юдейски!“
30 И след като Го оплюха, взеха тръстиковия прът и Го заудряха по главата.
31 А когато Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
32 А като излизаха, срещнаха един човек от Кирена, на име Симон, него накараха да носи кръста Му.
33 И като стигнаха до мястото, наричано Голгота, което значи лобно място,
34 дадоха Му да пие оцет, смесен с жлъчка; но Той вкуси и не поиска да пие.
35 А след като Го разпънаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребий, за да се изпълни реченото от пророка: „Разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото ми хвърлиха жребий.“
36 После седнаха там и останаха да Го пазят.
37 И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му: „Този е Иисус, юдейският Цар.“
38 Тогава бяха разпънати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.
39 А минувачите Го хулеха, като клатеха глава
40 и казваха: „Ти, Който разрушаваш храма и за три дена го съграждаш, спаси Себе Си! Ако си Божий Син, слез от кръста!“
41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите Му се присмиваха и говореха:
42 „Други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е израилски Цар, нека сега слезе от кръста и ще повярваме в Него.
43 Уповаваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден, понеже бе казал: „Божий Син съм“.“
44 Ругаеха Го също и разбойниците, които бяха разпънати с Него.
45 А от шестия до деветия час настана тъмнина по цялата страна,
46 а около деветия час Иисус извика с висок глас: „Илѝ! Илѝ! Лама̀ савахтанѝ?“, което значи: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“
47 Някои от застаналите наблизо, като чуха, казаха: „Той вика Илия.“
48 И веднага един от тях прибяга, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстиков прът, Му подаде да пие.
49 Другите пък говореха: „Чакай, да видим дали ще дойде Илия да Го избави.“
50 А Иисус, като извика пак силно, издъхна.
51 И, ето завесата на храма се раздра на две, отгоре додолу, и земята се разтърси, и скалите се разпукаха,
52 и гробовете се разтвориха, и много тела на починали светии възкръснаха,
53 и като излязоха от гробовете след възкресението на Иисус, влязоха в святия град и се явиха на мнозина.
54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и всичко, което стана, твърде много се уплашиха и рекоха: „Наистина Божий Син е бил този Човек!“
55 Там бяха също много жени, които гледаха отдалеч. Те бяха последвали Иисус от Галилея и Му служеха.
56 Сред тях бяха Мария Магдалина и Мария, майката на Яков и Йосия, и майката на Зеведеевите синове.
57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус.
58 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото.
59 Йосиф взе тялото, обви Го в чиста плащаница
60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скала, и като привали голям камък върху входа на гроба, си отиде.
61 А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.
62 На другия ден, след петъка, първосвещениците и фарисеите се събраха пред Пилат
63 и казаха: „Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник каза, още докато беше жив: „След три дни ще възкръсна.“
64 Затова заповядай да се пази гробът до третия ден, та да не могат учениците Му да отидат и да Го откраднат, и след това да кажат на народа: „Възкръсна от мъртвите.“ И тази последна измама ще бъде по-лоша от първата.“
65 Пилат им рече: „Имате стража, идете и я поставете, както знаете.“
66 И те отидоха, погрижиха се за охраната на гроба, като запечатаха камъка и поставиха стража.