1 Привечер двамата ангели дойдоха в Содом, когато Лот седеше при градските порти. Като ги видя, той стана да ги посрещне. Поклони се с лице до земята
2 и каза: „Господари мои! Отбийте се в дома на вашия роб, пренощувайте и си умийте нозете. Като станете утре сутринта, ще продължите пътя си.“ Но те отговориха: „Не, на улицата ще пренощуваме.“
3 Но Лот така настояваше, че те тръгнаха след него и влязоха в къщата му. Той ги нагости, изпече безквасни пити и те ядоха.
4 Още не бяха легнали да спят и ето градските жители, мъжете от Содом – млади и стари, всички жители на града, обкръжиха къщата.
5 Те викаха на Лот: „Къде са мъжете, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да се позабавляваме с тях.“
6 Лот излезе при тях до прага, заключи вратата след себе си
7 и каза: „Братя мои, не правете това зло.
8 Вижте, имам две дъщери, още девойки. По-добре тях да изведа при вас и правете с тях каквото искате, само на тези хора не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.“
9 Но те закрещяха: „Махни се оттука.“ И викаха: „Той е чужденец, а иска тук да се разпорежда. С тебе сега ще постъпим още по-лошо, отколкото с тях.“ Те връхлетяха върху Лот и се опитаха да разбият вратата.
10 Но гостите протегнаха ръка, издърпаха Лот при себе си вкъщи и заключиха вратата.
11 Те поразиха със слепота струпалите се при прага на къщата – от малък до голям, така че те напразно търсеха да улучат вратата.
12 Тогава гостите казаха на Лот: „Какви други близки имаш в града? Зет, синове, дъщери и каквито още имаш в града – отведи ги от това място,
13 защото ние ще унищожим този град. Голямо оплакване има против жителите му пред Господ и Господ ни прати да го унищожим.“
14 Тогава Лот излезе и каза на годениците на дъщерите си: „Станете и излезте от това място, защото Господ ще унищожи този град.“ Но на годениците им се видя, че той се шегува.
15 Призори ангелите започнаха да подканят Лот да бърза: „Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не загинеш заради този порочен град.“
16 Но понеже Лот се бавеше, мъжете взеха за ръце него, жена му и двете му дъщери. Така те го изведоха извън града, понеже Господ го пожали.
17 А когато ги изведоха навън, единият от ангелите каза: „Спасявай се! Назад не поглеждай и никъде не се спирай в тази долина! Спасявай се в планината, за да не загинеш.“
18 Но Лот им отговори: „Не, Господи!
19 Ето Твоят роб придоби Твоето благоволение пред очите Ти и е велика милостта, която Ти ми оказа, като спаси живота ми. Но аз не мога да се спася в планината, за да не ме постигне зло и да загина.
20 Виж, моля те, в този град наблизо мога да намеря убежище. Нека избягам там – той е малък и животът ми ще се запази.“
21 Ангелът му каза: „Добре, аз и това ще направя заради тебе – няма да разруша града, за който ти говориш.
22 Но побързай, спасявай се там! Аз няма да направя нищо, докато ти не отидеш там.“ Затова този град се нарича Сигор.
23 Слънцето изгряваше над земята, когато Лот стигна в Сигор.
24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомора от небето като дъжд огън и жупел
25 и унищожи тези два града, цялата долина, всички жители на тези градове и цялата растителност по тази земя.
26 А жената на Лот погледна назад и се превърна в солен стълб.
27 Сутринта рано Авраам отиде на мястото, където беше стоял пред Господ.
28 Той погледна към Содом и Гомора и към цялата долина и видя, че от земята се издигаше дим като от пещ.
29 Когато разрушаваше градовете в долината, Бог си спомни за Авраам. Той спаси Лот от погибел, когато унищожаваше градовете, където той живееше.
30 А Лот заедно с двете си дъщери напусна Сигор и заживя в планината, понеже се боеше да остане в Сигор. Затова той се посели в пещера заедно с двете си дъщери.
31 Тогава по-голямата каза на по-малката: „Баща ни е стар, а няма вече мъж на земята, който да заживее с нас, както е прието по света.
32 Затова нека упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомство от баща си.“
33 През нощта те упоиха баща си с вино. По-голямата влезе при баща си и спа с него, а той не разбра нито кога тя е легнала, нито кога е станала.
34 На другия ден тя каза на сестра си: „Миналата нощ аз спах с баща си. Да го упоим с вино и тази нощ. Също и ти влез, спи с него, за да запазим потомство от баща си.“
35 Също и тази нощ те упоиха баща си с вино. По-малката сестра влезе и спа с него. А той не разбра нито кога тя е легнала, нито кога е станала.
36 Така двете дъщери на Лот заченаха от баща си.
37 По-голямата роди син и го нарече с името Моав. И до ден днешен той се смята за баща на моавците.
38 Така също по-малката роди син и го нарече с името Бен-Ами. И до ден днешен той се смята за баща на амонците.