1 Тогава Бог благослови Ной и синовете му и им каза: „Плодете се, размножавайте се и пълнете земята.
2 Ще се боят от вас всички животни по земята и всички птици в небето; всичко, което се движи по земята, и всички риби в морето са дадени във вашите ръце.
3 Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко като зелената трева.
4 Само месо с живеца му, тоест с кръвта му, не яжте.
5 Затова ще потърся сметка за вашата кръв – от всяко животно и от всеки човек; за кръвта на всеки човек ще потърся сметка от братята му.
6 Който пролее кръвта на човек, от човек ще бъде пролята неговата кръв; защото по Божий образ човекът беше създаден.
7 Плодете се и се размножавайте, населявайте земята и се умножавайте.“
8 След това Бог каза на Ной и на синовете му с него:
9 „Ето Аз сключвам Своя завет с вас и с потомството ви след вас,
10 и с всяко живо същество, което е при вас: с птиците и с добитъка, и с всички диви животни по земята, които са при вас, с всички, които излязат от ковчега – с всички животни по земята.
11 Аз сключвам Своя завет с вас, че всичките живи същества никога вече няма да бъдат изтребвани от водите на потоп, че никога няма друг потоп да опустоши земята.“
12 И Бог каза: „Ето знака на завета, който давам между Мене и вас и всяко живо същество, което е при вас, за всички поколения за вечни времена.
13 Аз поставям Своята дъга в облака да бъде знак на завета между Мене и земята.
14 И когато докарам облак над земята, ще се появи дъга в облаците
15 и ще Си спомня Моя завет, който е между Мене и вас и всяко живо същество, всяка твар; че водите няма вече да изтребят всяко живо същество.
16 Щом дъгата Ми се появи в облака и я погледна, ще си спомня вечния завет между Бога и между всяко живо същество твар по земята.“
17 И Бог каза на Ной: „Това е знакът на завета, който сключих между Мене и всяка твар по земята.“
18 Излезлите от ковчега синове на Ной бяха Сим, Хам и Яфет. Хам беше баща на Ханаан.
19 Тези трима бяха Ноевите синове и от тях бе населена цялата земя.
20 Тогава Ной започна да обработва земята и насади лозе.
21 Той пи вино, опи се и лежеше гол в шатрата си.
22 И Хам, баща на Ханаан, видя голотата на баща си и разказа на двамата си братя отвън.
23 А Сим и Яфет взеха дреха и като я поставиха на раменете си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; но лицата им бяха обърнати назад, така че те не видяха голотата на баща си.
24 Когато Ной се събуди от опиянението си и научи какво е направил младият му син,
25 рече: „Проклет да е Ханаан! Последен роб ще бъде на братята си.“
26 Той каза още: „Благословен да е Господ, Симовият Бог. Нека Ханаан бъде техен роб.
27 Нека Бог даде простор за Яфет и той да се засели в шатрите на Сим, и нека Ханаан бъде техен роб.“
28 И Ной живя триста и петдесет години след потопа.
29 А всички дни на Ной бяха девестотин и петдесет години; тогава той умря.