1 Яков живееше в чужда земя, в която баща му беше пришълец – в земята Ханаан.
2 Ето какво потомство имаше Яков. Още като седемнадесетгодишно момче Йосиф пасеше добитъка заедно с братята си, синовете на бащините му жени Вала и Зелфа. Йосиф разказваше на баща си за слухове, които се носят за братята му.
3 Израил обичаше Йосиф повече от другите си синове, защото се беше родил в старините му, и специално за него направи шарена дреха.
4 Когато видяха братята му, че баща им го обича повече от всички тях, намразиха го и не можеха да говорят с него братски.
5 Йосиф имаше сън и го разказа на братята си, за което те го намразиха още повече.
6 „Чуйте какво сънувах! – каза им Йосиф –
7 Ето връзваме снопи на полето и моят сноп се вдигна и се изправи. А вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.“
8 А братята му казаха: „Нима ти ще царуваш над нас и ще ни владееш?“ И го намразиха още повече заради сънищата и думите му.
9 Той имаше и друг сън и отново разказа на братята си какво е сънувал: „Ето слънцето, луната и единадесет звезди ми се поклониха.“
10 Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри: „Какъв е този сън, който си имал? Да не би аз, майка ти и братята ти да дойдем и ниско да ти се поклоним?“
11 Братята му се разгневиха, а баща му запомни тези думи.
12 След време братята му отидоха да пасат бащиния добитък в Сихем.
13 Израил рече на Йосиф: „Нали братята ти пасат стадата в Сихем? Искам да отидеш при тях.“ Йосиф се съгласи.
14 Баща му каза още: „Иди, виж здрави ли са братята ти, цяло ли е стадото и се върни да ми кажеш.“ И го изпрати от Хевронската долина към Сихем.
15 И докато Йосиф се луташе из полето, срещна го един човек и го попита: „Какво търсиш?“
16 Той отговори: „Търся братята си. Кажи ми къде пасат стадата?“
17 Непознатият рече: „Те се махнаха оттук. Чух да казват, че отиват в Дотан.“ Тогава Йосиф последва братята си и ги намери в Дотан.
18 А те го видяха отдалече и докато той се приближаваше, сговориха се да го убият.
19 И си рекоха: „Съновидецът идва.
20 Хайде да го убием и да го хвърлим в някоя яма. Ще кажем, че го е изял див звяр, и да видим тогава как ще се сбъднат сънищата му.“
21 Рувим чу това и искаше да избави Йосиф. Каза им: „Нека да не го убиваме!“
22 И продължи: „Не проливайте кръв! Хвърлете го в онази яма в пустинята и не го погубвайте.“ Рувим искаше да го спаси и да го върне на баща му.
23 Когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха шарената дреха, с която беше облечен,
24 и го хвърлиха в ямата, която беше празна, в нея нямаше вода.
25 И седнаха да ядат, но като погледнаха, видяха, че от Галаад се приближава керван, воден от измаилтяни. Камилите им бяха натоварени с благовонни смоли, балсам и смирна, които носеха за Египет.
26 Тогава Юда попита братята си: „Защо да убиваме брат си и да прикриваме делото си?
27 Хайде да го продадем на измаилтяните и да не го погубваме, защото е наш брат, наша плът.“ Братята го послушаха
28 и когато минаваха мадиамските търговци, извадиха Йосиф от ямата и го продадоха на измаилтяните за двадесет сребърника. Търговците отведоха Йосиф в Египет.
29 Рувим се върна при ямата и видя, че Йосиф го нямаше там. И той раздра дрехите си,
30 дойде при братята си и им каза: „Момчето го няма. Какво ще правя сега?“
31 И взеха Йосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв.
32 Изпратиха шарената дреха да я дадат на баща им с вестта: „Намерихме това. Виж, тази дреха не е ли на сина ти?“
33 Той я позна и каза: „Това е дрехата на сина ми. Сигурно Йосиф е мъртъв, див звяр го е разкъсал.“
34 И от мъка Яков раздра дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си дълго време.
35 А всичките му други синове и дъщери се мъчеха да го утешат, но той не намираше утеха и казваше: „С тази мъка ще си отида при сина си в преизподнята.“ Така го оплакваше баща му.
36 А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на фараоновия царедворец и началник на охраната Потифар.