17 А когато ги изведоха навън, единият от ангелите каза: „Спасявай се! Назад не поглеждай и никъде не се спирай в тази долина! Спасявай се в планината, за да не загинеш.“
18 Но Лот им отговори: „Не, Господи!
19 Ето Твоят роб придоби Твоето благоволение пред очите Ти и е велика милостта, която Ти ми оказа, като спаси живота ми. Но аз не мога да се спася в планината, за да не ме постигне зло и да загина.
20 Виж, моля те, в този град наблизо мога да намеря убежище. Нека избягам там – той е малък и животът ми ще се запази.“
21 Ангелът му каза: „Добре, аз и това ще направя заради тебе – няма да разруша града, за който ти говориш.
22 Но побързай, спасявай се там! Аз няма да направя нищо, докато ти не отидеш там.“ Затова този град се нарича Сигор.
23 Слънцето изгряваше над земята, когато Лот стигна в Сигор.