11 Авраам отговори: „Помислих, че по тези места няма Божий страх и че могат да ме убият заради жена ми.
12 Но тя наистина ми е сестра, тъй като е дъщеря на моя баща, само че не е дъщеря на майка ми. Именно тя стана моя жена.
13 Когато Бог ми заповяда да напусна бащиния си дом и да се отправя на път, аз ѝ наредих: „Направи ми това добро – където и да отидем, казвай за мене: Той ми е брат.“
14 Тогава Авимелех взе дребен и едър добитък, роби и робини и ги даде на Авраам. Върна му и неговата жена Сарра
15 с думите: „Ето земята ми е пред тебе – където искаш, там се засели.“
16 А на Сарра каза: „Аз дадох на брат ти хиляда сикли сребро. Това ще покрие твоята обида в очите на твоите близки и твоята чест ще бъде възстановена.“
17 Авраам се помоли на Бога и Бог изцери Авимелех, жена му и робините му и те започнаха да раждат.