4 А Авимелех не се беше докоснал до нея. „Господи, нима ще погубиш невинния народ?
5 Нали той сам ми каза: „Тя ми е сестра“? А и тя самата каза: „Той ми е брат.“ С чисто сърце и невинни ръце направих това.“
6 Бог му отговори насън: „Да, Аз зная, че сърцето ти е чисто. Затова те и удържах, за да не съгрешиш пред Мене и не те оставих да се докоснеш до нея.
7 А сега върни жената на мъжа ѝ, защото той е пророк. Той ще се помоли за тебе и ти ще запазиш живота си. Ако не я върнеш, знай, че непременно ще загинете ти и целият твой род.“
8 Рано сутринта Авимелех събра всички свои приближени и им предаде всички тези думи. Те много се уплашиха.
9 Авимелех повика Авраам и му каза: „Какво ни стори ти? С какво съгреших пред тебе, та щеше да навлечеш страшен грях върху мене и царството ми? Ти постъпи с мене така, както не бива да се постъпва.“
10 Авимелех продължи към Авраам: „Какво си възнамерявал ти, когато постъпи така?“