7 А сега върни жената на мъжа ѝ, защото той е пророк. Той ще се помоли за тебе и ти ще запазиш живота си. Ако не я върнеш, знай, че непременно ще загинете ти и целият твой род.“
8 Рано сутринта Авимелех събра всички свои приближени и им предаде всички тези думи. Те много се уплашиха.
9 Авимелех повика Авраам и му каза: „Какво ни стори ти? С какво съгреших пред тебе, та щеше да навлечеш страшен грях върху мене и царството ми? Ти постъпи с мене така, както не бива да се постъпва.“
10 Авимелех продължи към Авраам: „Какво си възнамерявал ти, когато постъпи така?“
11 Авраам отговори: „Помислих, че по тези места няма Божий страх и че могат да ме убият заради жена ми.
12 Но тя наистина ми е сестра, тъй като е дъщеря на моя баща, само че не е дъщеря на майка ми. Именно тя стана моя жена.
13 Когато Бог ми заповяда да напусна бащиния си дом и да се отправя на път, аз ѝ наредих: „Направи ми това добро – където и да отидем, казвай за мене: Той ми е брат.“