17 Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то.
18 Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“
19 Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
20 Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък.
21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.
22 В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш.
23 А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“