22 В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш.
23 А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“
24 Авраам отговори: „Заклевам се.“
25 Тогава Авраам се оплака на Авимелех за водния кладенец, който му бяха отнели Авимелеховите роби.
26 Но Авимелех обясни: „Не зная кой е сторил това, а и ти нищо не си ми казал – чувам за това едва днес.“
27 Тогава Авраам взе дребен и едър добитък и ги подари на Авимелех. Така двамата сключиха съюз.
28 Авраам отдели седем женски агнета от стадото на дребния добитък.