2 Той видя в полето кладенец и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от този кладенец пояха стадата. Отгоре на кладенеца стоеше голям камък, който го затваряше.
3 Когато там се съберяха всичките стада, пастирите отместваха камъка от кладенеца и пояха овцете. После пак слагаха камъка на мястото му върху кладенеца.
4 Яков попита пастирите: „Откъде сте, братя?“ Те отговориха: „От Харан сме.“
5 Тогава той ги попита: „Познавате ли Нахоровия син Лаван?“ Те отговориха: „Познаваме го.“
6 Той продължи: „Здрав ли е?“ В отговор те казаха: „Здрав е, ето дъщеря му Рахил идва с овцете.“
7 Яков добави: „Още е много рано. Не е време да се прибира добитъкът. Напоете овцете и идете да ги пасете.“
8 Те казаха: „Не можем, докато не се съберат всички стада и докато не отместим камъка от кладенеца – тогава ще поим овцете.“