4 Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сеир, в страната Едом.
5 Той им заповяда да му предадат следното: „Господарю мой Исав, така говори твоят роб Яков: „Аз живях при Лаван.
6 Придобих говеда, осли, овце и кози, роби и робини. Сега изпращам да известят за мене на тебе – моя господар, за да намеря аз благоволение пред тебе.“
7 Вестителите се върнаха при Яков и му съобщиха: „Ходихме при брат ти Исав. Ето той идва сам да те посрещне, а с него има четиристотин мъже.“
8 Мъчителен страх обхвана Яков. Затова той раздели на два стана всички, които бяха заедно с него, а също дребния и едрия добитък, както и камилите.
9 Той си мислеше: „Ако Исав налети на единия стан и го избие, другият ще може да се спаси.“
10 Тогава Яков се помоли: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак! Господи, Ти беше ми заповядал: „Върни се в твоята земя, в родината си – Аз ще те закрилям!“