8 Исав отново попита: „Какво беше това множество, което аз срещнах?“ Яков отговори: „Исках да придобия благоволение пред очите на господаря си.“
9 Исав каза: „Аз имам доволно, братко, нека твоето остане при тебе.“
10 Яков настоя: „Не, моля ти се, ако аз съм придобил благоволение пред тебе, приеми тогава моя дар от ръцете ми. Защото, когато видях лицето ти, като че ли видях Божието лице, понеже ти се оказа благосклонен към мен.
11 Приеми донесените от мене дарове, защото Бог щедро ме е обдарил и аз имам всичко.“ Така Яков придума Исав. Той взе даровете
12 и каза: „Да тръгнем и да вървим. Аз ще вървя с тебе.“
13 Но Яков му отговори: „Моят господар знае, че децата ми са крехки, а моят дребен и едър добитък е доен. Пресиля ли го само един ден – цялото стадо ще измре.
14 Затова нека моят господар тръгне пред своя роб. А аз ще вървя бавно, според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, докато пристигна при господаря си в Сеир.“