9 Исав каза: „Аз имам доволно, братко, нека твоето остане при тебе.“
10 Яков настоя: „Не, моля ти се, ако аз съм придобил благоволение пред тебе, приеми тогава моя дар от ръцете ми. Защото, когато видях лицето ти, като че ли видях Божието лице, понеже ти се оказа благосклонен към мен.
11 Приеми донесените от мене дарове, защото Бог щедро ме е обдарил и аз имам всичко.“ Така Яков придума Исав. Той взе даровете
12 и каза: „Да тръгнем и да вървим. Аз ще вървя с тебе.“
13 Но Яков му отговори: „Моят господар знае, че децата ми са крехки, а моят дребен и едър добитък е доен. Пресиля ли го само един ден – цялото стадо ще измре.
14 Затова нека моят господар тръгне пред своя роб. А аз ще вървя бавно, според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, докато пристигна при господаря си в Сеир.“
15 Исав предложи: „Поне да оставя с тебе няколко от мъжете, които са при мене.“ Яков възрази: „Защо? Достатъчно ми е само да придобия благоволение пред Своя господар.“