18 Тези думи допаднаха на Емор, както и на Еморовия син Сихем.
19 Младежът веднага изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Яков. А той беше най-уважаваният човек в бащиния си дом.
20 Емор и синът му Сихем дойдоха при портите на своя град. Те заговориха към градските жители:
21 „Тези хора са миролюбиви към нас. Затова нека се заселят в земята ни и нека търгуват в нея. В тази земя място за тях има много. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
22 Тези хора се съгласяват да живеят с нас и да станат с нас един народ само при едно условие – да бъде обрязан сред нас всеки от мъжки пол така, както и те са обрязани.
23 Няма ли да станат наши техните стада, имуществото и всичкият им добитък? Само да се съгласим с тях и те ще живеят заедно с нас.“
24 Всички, които се събираха при градските порти, послушаха Емор и сина му Сихем. Така беше обрязан всеки от мъжки пол, както и всички, които се събираха при градските порти.