20 Хайде да го убием и да го хвърлим в някоя яма. Ще кажем, че го е изял див звяр, и да видим тогава как ще се сбъднат сънищата му.“
21 Рувим чу това и искаше да избави Йосиф. Каза им: „Нека да не го убиваме!“
22 И продължи: „Не проливайте кръв! Хвърлете го в онази яма в пустинята и не го погубвайте.“ Рувим искаше да го спаси и да го върне на баща му.
23 Когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха шарената дреха, с която беше облечен,
24 и го хвърлиха в ямата, която беше празна, в нея нямаше вода.
25 И седнаха да ядат, но като погледнаха, видяха, че от Галаад се приближава керван, воден от измаилтяни. Камилите им бяха натоварени с благовонни смоли, балсам и смирна, които носеха за Египет.
26 Тогава Юда попита братята си: „Защо да убиваме брат си и да прикриваме делото си?