24 и го хвърлиха в ямата, която беше празна, в нея нямаше вода.
25 И седнаха да ядат, но като погледнаха, видяха, че от Галаад се приближава керван, воден от измаилтяни. Камилите им бяха натоварени с благовонни смоли, балсам и смирна, които носеха за Египет.
26 Тогава Юда попита братята си: „Защо да убиваме брат си и да прикриваме делото си?
27 Хайде да го продадем на измаилтяните и да не го погубваме, защото е наш брат, наша плът.“ Братята го послушаха
28 и когато минаваха мадиамските търговци, извадиха Йосиф от ямата и го продадоха на измаилтяните за двадесет сребърника. Търговците отведоха Йосиф в Египет.
29 Рувим се върна при ямата и видя, че Йосиф го нямаше там. И той раздра дрехите си,
30 дойде при братята си и им каза: „Момчето го няма. Какво ще правя сега?“