27 Хайде да го продадем на измаилтяните и да не го погубваме, защото е наш брат, наша плът.“ Братята го послушаха
28 и когато минаваха мадиамските търговци, извадиха Йосиф от ямата и го продадоха на измаилтяните за двадесет сребърника. Търговците отведоха Йосиф в Египет.
29 Рувим се върна при ямата и видя, че Йосиф го нямаше там. И той раздра дрехите си,
30 дойде при братята си и им каза: „Момчето го няма. Какво ще правя сега?“
31 И взеха Йосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв.
32 Изпратиха шарената дреха да я дадат на баща им с вестта: „Намерихме това. Виж, тази дреха не е ли на сина ти?“
33 Той я позна и каза: „Това е дрехата на сина ми. Сигурно Йосиф е мъртъв, див звяр го е разкъсал.“