4 Когато видяха братята му, че баща им го обича повече от всички тях, намразиха го и не можеха да говорят с него братски.
5 Йосиф имаше сън и го разказа на братята си, за което те го намразиха още повече.
6 „Чуйте какво сънувах! – каза им Йосиф –
7 Ето връзваме снопи на полето и моят сноп се вдигна и се изправи. А вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.“
8 А братята му казаха: „Нима ти ще царуваш над нас и ще ни владееш?“ И го намразиха още повече заради сънищата и думите му.
9 Той имаше и друг сън и отново разказа на братята си какво е сънувал: „Ето слънцето, луната и единадесет звезди ми се поклониха.“
10 Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри: „Какъв е този сън, който си имал? Да не би аз, майка ти и братята ти да дойдем и ниско да ти се поклоним?“