17 Той отговори: „Ще ти пратя едно козле от стадото.“ А тя отвърна: „Остави ми залог, докато го изпратиш.“
18 „Какъв залог да ти дам?“ – попита той. Тя отговори: „Печата с връвта, на която виси, и тоягата, която носиш.“ Той ѝ ги даде и заживя с нея. А тя зачена от него.
19 Тогава стана и си тръгна, прибра се, разбули се и облече отново дрехите си на вдовица.
20 А Юда изпрати козлето по одоламитеца, своя приятел, който трябваше да прибере залога от жената, но той не я намери.
21 И попита местните жители: „Къде е блудницата, която беше край пътя в Енаим?“ Но те отговориха: „Тук никога не е имало блудница.“
22 Тогава той се върна при Юда и му каза: „Не я намерих. Пък и местните жители казаха, че там не е имало никога блудница.“
23 Юда рече: „Нека си ги задържи, за да не станем за подигравка. Ето пращах ѝ това козле, но ти не я намери.“