20 А Юда изпрати козлето по одоламитеца, своя приятел, който трябваше да прибере залога от жената, но той не я намери.
21 И попита местните жители: „Къде е блудницата, която беше край пътя в Енаим?“ Но те отговориха: „Тук никога не е имало блудница.“
22 Тогава той се върна при Юда и му каза: „Не я намерих. Пък и местните жители казаха, че там не е имало никога блудница.“
23 Юда рече: „Нека си ги задържи, за да не станем за подигравка. Ето пращах ѝ това козле, но ти не я намери.“
24 След около три месеца съобщиха на Юда: „Снаха ти Тамар е блудствала и заченала от това.“ Юда каза: „Изведете я и я изгорете!“
25 Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра ѝ: „Аз заченах от онзи, чиито са тези неща.“ И добави: „Познай чий е този печат с връвта и тоягата.“
26 Юда ги позна и рече: „Тя постъпи справедливо с мене, защото аз не я дадох на сина си Шела, за да бъде с нея.“