29 Върнаха се при баща си Яков в ханаанската земя и му разказаха всичко, което им се случи:
30 „Управителят на онази земя беше груб с нас и ни помисли за съгледвачи.
31 Ние му казахме, че сме честни хора и не сме съгледвачи, че
32 сме дванадесет братя, синове на нашия баща, и единия от нас вече го няма. А най-малкият остана при баща ни в ханаанската земя.
33 А управителят на онази земя ни каза: „Ето как ще позная дали сте честни хора. Оставете при мене един от братята си, а вие вземете жито за гладното си домочадие и си вървете.
34 После се върнете и доведете при мене най-малкия си брат. Тогава ще се убедя, че не сте съгледвачи, а честни човеци. И ще пусна брат ви, а вие ще можете да търгувате в тази земя.“
35 Когато изпразваха чувалите си, намериха вътре парите. Като видяха кесиите си, те и баща им се изплашиха.