7 Като видя братята си, Йосиф ги позна, но се престори, че са му непознати, и се обърна троснато към тях: „Откъде идвате?“ А те отговориха: „От ханаанската земя, за да купим храна.“
8 Йосиф разпозна братята си, но те него – не.
9 Йосиф си спомни сънищата, които беше сънувал. Каза им: „Вие сте съгледвачи, дошли да огледат слабите места на тази земя.“
10 А те му отговориха: „Не, господарю, робите ти дойдоха само да купят жито за храна;
11 ние всички сме деца на един човек и сме честни хора. Робите ти не са съгледвачи.“
12 Той повтори: „Не, вие сте дошли да огледате слабите места на тази земя.“
13 А те отново му казаха: „Ние, твоите роби, сме дванадесет братя и сме синове на един човек, който живее в ханаанската земя. Най-малкият остана при баща ни, а един от нас вече го няма.“