2 тогава Божиите синове видяха, че човешките дъщери са хубави, и си взимаха от тях за жени, който каквато си избереше.
3 Тогава Господ каза: „Духът Ми, който съм дал, няма да владее над хората завинаги, защото те са плът; нека дните им да бъдат сто и двадесет години.“
4 В онези дни, а също и след това по земята имаше исполини, когато Божиите синове се сношаваха с човешките дъщери и тези им раждаха; това бяха силните в древността именити човеци.
5 А когато Господ видя, че злото на хората по земята беше голямо и всичките техни замисли на сърцата им бяха зло по всяко време,
6 Господ съжали, че е създал на земята човека, и се наскърби в сърцето Си.
7 И Господ каза: „Ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих – човек и добитък, влечуги и птици в небето, понеже съжалих, че съм ги създал.“
8 Но Ной намери благоволение в очите на Господ.