1 Но когато синът ми влезе в брачния си чертог, той падна и умря.
2 Тогава всички ние обърнахме светилниците и всички мои съграждани се втурнаха да ме утешават, а аз почивах до нощта на другия ден.
3 А когато всички престанаха да ме утешават, за да ме оставят на спокойствие, аз станах през нощта, побягнах и дойдох, както виждаш, на това поле.
4 И мисля да не се връщам вече в града, а да си остана тук, да не ям, нито да пия, а непрестанно да плача и да постя, докато умра.“
5 Като изоставих размишленията, които ме бяха обзели, аз се обърнах с гняв към нея:
6 „О, най-безумна от всички жени! Нима не виждаш нашата скръб и това, което ни сполетя –
7 че Сион, нашата майка, е в дълбока печал, безкрайно унизена.
8 И сега, когато всички ние скърбим и тъжим, защото всички сме опечалени, нима ти ще тъжиш само за сина си?
9 Попитай земята и тя ще ти каже, че тя е, която трябва да оплаква падането на толкова много нейни рожби,
10 защото всички, отначало родени от нея, и други, които ще дойдат, почти всички загиват и толкова много се предават на изтребление.
11 Така че кой трябва повече да тъжи, ако не онази, която е изгубила толкова деца, а не ти, която скърбиш за едно единствено?
12 И ако ми кажеш: „Моят плач не прилича на плача на земята, защото аз изгубих плода на утробата си, който съм носила с тъга и съм родила с болки,
13 а пък земята изгубва, както ѝ е присъщо – множеството, което е на нея, си отива така, както идва“ – тогава аз ще ти отвърна,
14 че както ти си родила с мъка, така и земята дава своя плод на човека, който я обработва още от самото начало.
15 Затова сега се въздържай в скръбта си и мъжествено понеси загубата, която те е постигнала,
16 защото, ако признаеш, че определеното от Бога е справедливо, и сина си ще получиш, когато му дойде времето, и ще бъдеш прославена между жените.
17 Така че, върни се в града при мъжа си.“
18 Ала тя ми отговори: „Няма да направя така, няма да се върна в града, тук ще умра.“
19 Аз продължих разговора с нея и рекох:
20 „Не прави това, а послушай моя съвет, защото колко са бедите на Сион! Утеши се заради скръбта на Йерусалим.
21 Защото ти виждаш, че нашето светилище е опустошено, нашият олтар е съборен, храмът ни е разрушен,
22 арфата ни е унизена, песните ни замлъкнаха, радостта ни изчезна, светлината на светилника ни угасна, ковчегът на Завета ни е разграбен, Светинята ни е осквернена и името, наречено на нас, едва не е поругано, децата ни претърпяха позор, свещениците ни са избити, левитите ни са отведени в плен, девиците ни са осквернени, жените ни претърпяха насилие, праведниците ни са отвлечени, децата ни загинаха, младежите ни са в робство, изпълнените със сила станаха слаби
23 и което е най-тежко, знамето на Сион загуби славата си, защото е предадено в ръцете на онези, които ни мразят.
24 Затова оставѝ голямата си тъга, изоставѝ многото скърби, за да се смили над тебе Всесилният и Всевишният да ти даде успокоение и да облекчи мъките ти.“
25 И докато ѝ говорех, ето лицето и погледът ѝ ненадейно засияха, видът ѝ стана бляскав, така че, уплашен от нея, размислях какво ще е това.
26 И ето изведнъж тя извика толкова силно и страшно, че от този вик земята потрепери.
27 И аз видях, ето жената вече не ми се явяваше, а се градеше град и неговото място се открояваше върху широки основи. Уплашен, аз извиках с висок глас:
28 „Къде е ангел Уриил, който дойде при мене отначало? Защото той ме доведе до такова изумление, в което целта ми се изгуби, молитвата ми се превърна в злословие.“
29 И докато говорех това, ангелът дойде при мене и ме видя.
30 И ето аз лежах като мъртъв и в несвяст. Той ме хвана за дясната ръка, подкрепи ме и като ме изправи на крака, ме запита:
31 „Какво ти е? Какво смущава твоя разум и чувствата в сърцето ти? Какво те безпокои?“
32 Аз отвърнах: „Това, че ти ме изостави, и аз, като постъпих, както ти каза, излязох на полето, и ето видях и още виждам онова, за което не мога да разкажа.“
33 А той ми каза: „Стой смело и аз ще ти обясня.“
34 Отвърнах: „Говори ми, господарю мой, само не ме оставяй да умра напразно;
35 защото аз видях това, което не знаех, и чух това, което не зная.
36 Чувството ли ме лъже, или душата ми бълнува насън?
37 Затова те моля да обясниш на своя служител това мое изумление.“Тогава той ми отговори:
38 „Слушай ме и аз ще те науча; и ще ти обясня онова, което те уплаши, защото Всевишният ще ти открие много тайни.
39 Той вижда твоя прав път – че ти непрестанно скърбиш за народа си и силно тъжиш за Сион.
40 Ето какво означава видението, което ти се яви:
41 жената, която видя, че плаче, и ти се мъчеше да утешиш,
42 която сетне стана невидима, а на тебе се яви град, който се строи,
43 и която ти разказа за смъртта на сина си, означава следното:
44 жената, която видя, това е Сион; сега виждаш нея като град, който се съгражда;
45 това, че тя тридесет години е била безплодна, означава, че в продължение на тридесет години в Сион още не е била принасяна жертва.
46 След тридесет години безплодната родила син; това е било тогава, когато Соломон е създал града и е принесъл жертви.
47 Това, което тя ти каза – че с труд го е отхранила, – това е било обитаването в Йерусалим.
48 А това, което ти каза – че синът ѝ, като влязъл в чертога си, паднал и умрял, – това е било падането на Йерусалим.
49 И ето ти видя подобието ѝ, как тя скърбеше за сина си, а ти се мъчеше да я утешиш: това трябваше да ти се открие.
50 А сега Всевишният, като вижда, че скърбиш от душа и от все сърце страдаш за него, ти показа светлината на славата му и неговата красота.
51 Тъкмо затова ти заповядах да живееш на полето, където няма къща.
52 Аз знаех, че Всевишният ще ти покаже това;
53 затова и заповядах да дойдеш на полето, където не е положена основа на здание.
54 Защото не можеше да съществува дело на човешко създание там, където започваше да се показва градът на Всевишния.
55 И така, не бой се и нека сърцето ти да не се страхува, а влез и погледни блясъка и великолепието на строежа, доколкото могат да видят очите ти.
56 След това ще чуеш, колкото могат да чуват ушите ти.
57 Ти си по-блажен от мнозина и си призован при Всевишния, както малцина.
58 Утре през нощта остани тук
59 и Всевишният ще ти покаже видение на най-великите дела, които Той ще извърши за жителите на земята в последните дни.“
60 И спах през онази нощ и през следващата, както той ми заповяда.