1 И на следващата нощ видях сън. И ето от морето се издигна орел, който имаше дванадесет перести крила и три глави.
2 И видях: ето той простираше крилата си над цялата земя и всички небесни ветрове духаха върху него, и облаци се събираха.
3 И видях, че от перата му излизаха други малки пера и от тях излизаха още по-малки и къси.
4 Главите му почиваха, а средната глава беше по-голяма от другите глави, но и тя почиваше заедно с тях.
5 И видях: ето орелът летеше с крилата си и царуваше над земата и над всичките ѝ обитатели.
6 И видях, че всичко поднебесно му беше покорно и никой не му се противеше – нито една от съществуващите на земята твари.
7 И ето орелът застана на краката си, отправи глас към перата си и изрече:
8 „Не бодърствайте всички заедно, спете всяко на своето място и бодърствайте поред,
9 а главите нека се запазят за накрая.“
10 И видях, че гласът му излизаше не от главата му, а от средата на тялото му.
11 Изброих малките му пера и те бяха осем.
12 И ето, от дясната страна се издигна едно перо и се възцари над цялата земя.
13 И когато се възцари, настана краят му и неговото място изчезна. След това се издигна друго перо и зацарува, и властването му продължи дълго.
14 И когато то царуваше и настъпи краят му, за да изчезне и то, както първото,
15 чу се глас, който му казваше:
16 „Слушай ти, което толкова време владееше земята! Ето какво ти известявам, преди и ти да изчезнеш:
17 след тебе никой няма да властва толкова време като тебе, нито дори и половината от това.“
18 И се издигна третото перо и властва, както и предишните, но и то изчезна.
19 Така стана и с всички други. Те властваха и след това изчезваха завинаги.
20 И видях, че от едната страна от време на време се издигаха и останалите пера, за да властват и те; и някои от тях властваха, но веднага изчезваха.
21 А други от тях се издигаха, но не добиваха власт.
22 След това дванадесетте пера и двете малки пера вече не се появиха
23 и на тялото на орела не остана нищо освен три почиващи глави и шест малки пера.
24 И видях: ето две от шестте малки пера се отделиха и останаха под главата, която беше отдясно, а четирите останаха на мястото си.
25 Тогава другите пера, които бяха под крилата, се опитаха да се издигнат и да властват.
26 И ето едното се издигна, но веднага изчезна,
27 а следващото изчезна още по-бързо от предишното.
28 И видях: ето двете останали пера също се опитваха да се възцарят.
29 И докато те се опитваха, една от почиващите глави, а тя беше средната, се събуди. Тя беше по-голяма от другите две глави.
30 И видях, че останалите две глави се съединиха с нея.
31 И ето тази глава се обърна заедно със съединените с нея и погълна двете пера под крилата, които се опитваха да се възцарят.
32 Тази глава беше заплаха за цялата земя и властваше, причинявайки големи страдания на земните обитатели; и тя държа властта над земната твърд повече от всичките крила, които бяха властвали.
33 След това видях, че и средната глава внезапно изчезна, както и крилата.
34 Останаха двете глави, които по същия начин царуваха на земята и над онези, които я обитаваха.
35 И ето главата, която беше отдясно, погълна главата, която беше отляво.
36 И чух глас, който ми казваше: „Гледай пред себе си и размишлявай за това, което виждаш.“
37 И видях нещо, подобно на лъв, излязъл от гората с рев, да издава човешки глас към орела и да казва:
38 „Чуй какво ще ти говоря и какво ще ти каже Всевишният:
39 „Не си ли ти, който си останал от четирите животни, на които отредих да царуват в Моето време, за да дойде чрез тях краят на Моите времена?
40 И когато четвъртото от тях дойде, победи всички предишни животни, държа това време в голям страх целия свят в неописуем гнет и толкова дълго време с коварство обитаваше земята!
41 Ти съдеше земята не според истината!
42 Ти угнетяваше кротките, оскърбяваше миролюбивите, мразеше говорещите истината и обичаше лъжците, разоряваше домовете на принасящите полза и събаряше стените на онези, които с нищо не ти вредяха.
43 Ала твоето безчестие стигна до Всевишния, твоята надменност – до Силния.“
44 И Всевишният погледна към времената на надменността, и ето те преминаха и злодеянията свършиха.
45 Затова изчезни ти, орел, със страшните си крила, с отвратителните си пера, с главите си, изпълнени със злост, с жестоките си нокти и с цялото си негодно тяло,
46 за да си отдъхне цялата земя и да се избави от твоето насилие, и да се надява на правосъдие и милосърдие от Създателя си.“