23 и което е най-тежко, знамето на Сион загуби славата си, защото е предадено в ръцете на онези, които ни мразят.
24 Затова оставѝ голямата си тъга, изоставѝ многото скърби, за да се смили над тебе Всесилният и Всевишният да ти даде успокоение и да облекчи мъките ти.“
25 И докато ѝ говорех, ето лицето и погледът ѝ ненадейно засияха, видът ѝ стана бляскав, така че, уплашен от нея, размислях какво ще е това.
26 И ето изведнъж тя извика толкова силно и страшно, че от този вик земята потрепери.
27 И аз видях, ето жената вече не ми се явяваше, а се градеше град и неговото място се открояваше върху широки основи. Уплашен, аз извиках с висок глас:
28 „Къде е ангел Уриил, който дойде при мене отначало? Защото той ме доведе до такова изумление, в което целта ми се изгуби, молитвата ми се превърна в злословие.“
29 И докато говорех това, ангелът дойде при мене и ме видя.