9 Попитай земята и тя ще ти каже, че тя е, която трябва да оплаква падането на толкова много нейни рожби,
10 защото всички, отначало родени от нея, и други, които ще дойдат, почти всички загиват и толкова много се предават на изтребление.
11 Така че кой трябва повече да тъжи, ако не онази, която е изгубила толкова деца, а не ти, която скърбиш за едно единствено?
12 И ако ми кажеш: „Моят плач не прилича на плача на земята, защото аз изгубих плода на утробата си, който съм носила с тъга и съм родила с болки,
13 а пък земята изгубва, както ѝ е присъщо – множеството, което е на нея, си отива така, както идва“ – тогава аз ще ти отвърна,
14 че както ти си родила с мъка, така и земята дава своя плод на човека, който я обработва още от самото начало.
15 Затова сега се въздържай в скръбта си и мъжествено понеси загубата, която те е постигнала,