14 Те говореха: „Нека да тръгнем и да обявим война на морето, за да отстъпи то пред нас и там да създадем други гори!“
15 Така и морските вълни се събраха на съвет. Те казаха: „Нека се вдигнем и да завладеем горите в полето, за да се сдобием и с други пространства!“
16 Но замисълът на гората беше напразен, защото дойде огън и я изгори.
17 Така стана и със замисъла на морските вълни – натрупа се пясък и ги задържа.
18 Ако ти им беше съдия, кого щеше да оправдаеш и кого щеше да обвиниш?
19 Аз отговорих: „Наистина замисълът и на едните, и на другите е бил напразен. Защото на гората е дадена земя, а на морето – пространство, по което вълните да се носят.“
20 Тогава той ми отговори: „Твоята присъда е справедлива, но защо не отсъди така и за самия себе си?