20 Тогава той ми отговори: „Твоята присъда е справедлива, но защо не отсъди така и за самия себе си?
21 Защото, както земята е дадена за гората, а морето – за вълните му, така и земните обитатели могат да разберат само онова, което е на земята, а небесните – онова, което е в небесните висини.“
22 В отговор аз рекох: „Моля ти се, Господи, нека ми се даде ум, за да разбирам!
23 Не искам да питам за висшето, а за онова, което става всеки ден сред нас. Защо Израил е предаден на езичниците за поругание? Защо народът, който Ти възлюби, е предаден на нечестиви племена, законът на предците ни вече не се зачита и никъде няма писани наредби?
24 Преминаваме през времето като скакалци, живеем в страх и ужас и станахме недостойни за милосърдие.
25 Ала какво ще стори Той с името Си, което Сам ни даде? Ето за това питах аз.“
26 Тогава той ми отговори: „Колкото повече се стремиш да разбереш, толкова повече ще се удивляваш, защото времето много бърза към края си