24 Преминаваме през времето като скакалци, живеем в страх и ужас и станахме недостойни за милосърдие.
25 Ала какво ще стори Той с името Си, което Сам ни даде? Ето за това питах аз.“
26 Тогава той ми отговори: „Колкото повече се стремиш да разбереш, толкова повече ще се удивляваш, защото времето много бърза към края си
27 и не може да обгърне онова, което е обещано на праведните в бъдните времена, защото сегашното време е пълно с неправда и немощ.
28 А за онова, за което ме пита, ще ти кажа: злото е посято, а за изкореняването му още не е дошло време.
29 Затова докато посятото не се изтръгне и не се разчисти мястото, където е посято злото, няма да има земя, на която е посято доброто.
30 Защото зърното от злото семе е посято в сърцето на Адам още отначало и колко безчестия е породило то досега и ще поражда, докато настъпи вършитба!