14 Тогава дойдох на себе си. Тялото ми силно трепереше, а душата ми, изнемощяла, сякаш ме напускаше.
15 Но ангелът, който беше дошъл при мене и ми говореше, ме подкрепи, даде ми сили и ме изправи на крака.
16 А на втората нощ при мене дойде Фалтиил, водач на народа, и ме попита: „Къде си бил и защо лицето ти е печално?
17 Нима не знаеш, че на тебе е поверен Израил в земята на преселението му?
18 Затова стани и хапни хляб, и не ни оставяй в ръцете на хищни вълци, както пастир – стадото си!“
19 Тогава му казах: „Иди си, не се приближавай до мене седем дена, а след това ще дойдеш при мене!“ Той се вслуша в това, което му казах, и се отстрани от мене.
20 Аз пък постих седем дена в плач и стенания, както ми беше заповядал ангел Уриил.