42 Той ми каза: „Аз ще оприлича Своето правосъдие на венец; както няма закъснение за последните, така няма да има избързване за първите.“
43 Тогава Му рекох: „Но нима Ти не би могъл да съединиш в едно онези, които са създадени преди, онези, които съществуват, и онези, които ще бъдат, за да обявиш по-скоро Своята присъда?“
44 Той ми отговори: „Творението не може да изпревари своя Творец, нито пък сегашното време може да обхване в себе си всички, сътворени в него.“
45 Но аз попитах: „Как тогава Ти каза на Своя раб, че си дал живот на създаденото творение заедно и творението, издържало това? Тогава и сега съществуващите биха могли да издържат заедно.“
46 Той ми рече: „Попитай жената, ако ражда десет, защо ги ражда през определено време, и я помоли да роди десетте наведнъж.“
47 Аз отвърнах: „Това е невъзможно, трябва да става през определено време.“
48 Тогава Той ми каза: „И Аз дадох на земните недра способност посятото върху земята да никне през определено време.