9 Сладките води ще се превърнат в солени и приятели ще се опълчат срещу приятели. Тогава умът ще се скрие, разумът ще се оттегли в своето хранилище.
10 Мнозина ще го търсят, но няма да го намерят, и несправедливостта и невъздържаността ще се умножат на земята.
11 И една област ще пита друга съседна: „Не е ли минавала през тебе справедливостта, която прави човека справедлив?“ А тя ще отрече.
12 Тогава хората ще се надяват, но няма да имат сполука; ще се трудят, но няма да са на прав път.
13 Позволено ми е да ти говоря за тези знамения. Но ако отново, както сега, със сълзи се помолиш и постиш седем дена, ще чуеш още повече от това.“
14 Тогава дойдох на себе си. Тялото ми силно трепереше, а душата ми, изнемощяла, сякаш ме напускаше.
15 Но ангелът, който беше дошъл при мене и ми говореше, ме подкрепи, даде ми сили и ме изправи на крака.