39 Илия – за онези, които получиха дъжд, и за мъртвеца, за да оживее;
40 Езекия – за народа през времето на Сенахирим, и мнозина – за мнозина.
41 И така, ако тогава, когато беше нараснала покварата и неправдата се беше умножила, а праведните се молеха за неправедните, защо това да не стане и сега?“
42 Той ми рече в отговор: „Сегашното време не е край, невинаги в него има слава, затова са се молили за немощните.
43 А съдният ден ще бъде край на това време и начало на времето на бъдещото безсмъртие, когато тлението ще премине,
44 невъздържанието ще престане, ще се пресече неверието, а ще се увеличи правосъдието, ще блесне истината.
45 Тогава никой няма да може да избави погиналия, нито да погуби онзи, който е победил.“