41 И така, ако тогава, когато беше нараснала покварата и неправдата се беше умножила, а праведните се молеха за неправедните, защо това да не стане и сега?“
42 Той ми рече в отговор: „Сегашното време не е край, невинаги в него има слава, затова са се молили за немощните.
43 А съдният ден ще бъде край на това време и начало на времето на бъдещото безсмъртие, когато тлението ще премине,
44 невъздържанието ще престане, ще се пресече неверието, а ще се увеличи правосъдието, ще блесне истината.
45 Тогава никой няма да може да избави погиналия, нито да погуби онзи, който е победил.“
46 Аз отговорих: „Ето моята първа и последна дума: по-добре щеше да бъде да не се дава земята на Адам или след като му е била вече дадена, да му беше попречено да не съгреши.
47 Каква полза за всички да живеят в скърби през сегашното време, а след като умрат, да очакват наказание?