44 невъздържанието ще престане, ще се пресече неверието, а ще се увеличи правосъдието, ще блесне истината.
45 Тогава никой няма да може да избави погиналия, нито да погуби онзи, който е победил.“
46 Аз отговорих: „Ето моята първа и последна дума: по-добре щеше да бъде да не се дава земята на Адам или след като му е била вече дадена, да му беше попречено да не съгреши.
47 Каква полза за всички да живеят в скърби през сегашното време, а след като умрат, да очакват наказание?
48 Какво направи ти, Адаме? Когато ти съгреши, падението не беше само твое, но и наше, защото произлизаме от тебе.
49 Каква полза за нас, че ни е обещано време на безсмъртие, а сме вършили смъртни дела?
50 На нас е предсказана вечна надежда, а ние, негодните, станахме суетни.