29 „О, Господи! Ти, Който сега ни се явяваш, си се явил на предците ни в непроходима и безплодна пустиня, когато те са излезли от Египет,
30 и си казал: „Чуй ме, Израилю, вслушай се в думите Ми, потомство на Яков!
31 Ето Аз сея сред вас Своя Закон и той ще принесе у вас плод, и вие ще се славите вечно в него.“
32 Но нашите предци, като приеха Закона, не го изпълниха и не спазиха Твоите разпоредби. Ала плодът от Твоя Закон не загина, пък и не можеше да загине, защото беше Твой;
33 загинаха онези, които приеха Закона, без да запазят посятото в него.
34 Обикновено става така, че ако земята е приела семе, морето – кораб, или някой съд – храна или питие, и ако бъде повредено онова, в което е посято, или онова, в което е вместено,
35 в такъв случай заедно с него загива и самото посято, вместено или прието и приетото вече няма да остане пред нас. Но при нас не е така.