1 Тогава започна да говори вторият, който беше писал за силата на царя:
2 „Знатни мъже, нима хората не са по-силни, щом като владеят земята и морето, и всичко, което е в тях?
3 Но царят е още по-силен, той има власт над тях, заповядва им и те му се покоряват във всичко, каквото им каже.
4 Ако им нареди да се изправят един против друг, те изпълняват; ако ги изпрати срещу неприятели, те тръгват, събарят планини, стени и кули,
5 убиват и биват убивани, но не престъпват царската дума. И ако победят, донасят на царя цялата плячка и всичко, което са взели.
6 Онези пък, които не ходят на война и не се сражават, обработват земята, а като съберат реколтата, дават на царя и един друг се подканят да си внесат царския данък.
7 Царят е само един. Ако каже да се убива – убиват, каже ли да се освободи – освобождават.
8 Ако пък нареди да бият – бият. Нареди ли да се опустошава – опустошават, нареди ли да се съгражда – съграждат.
9 Когато нареди да се отсече – отсичат, когато нареди да се засажда – засаждат.
10 Целият му народ и войската на него се подчиняват. Освен това докато той седи на трапезата, яде, пие или спи,
11 те седят около него и никой не може да напусне заради своите дела, нито да му противоречи.
12 Знатни мъже, нима царят не е най-силен от всички, щом така му се покоряват!“ И с това завърши.
13 Третият мъж, който беше писал за жените и за истината – той беше Зоровавел, – започна така:
14 „Знатни мъже, велик е царят, велики са и мнозина от хората, голяма е и силата на виното. Но кой е техен господар и кой властва над тях? Нима това не са жените!
15 Жени са родили царя и целия народ, който владее морето и земята.
16 От тях са родени и от тях са откърмени онези, които садят лозя, от които се прави виното.
17 Те шият дрехи за хората, те носят почит на своите мъже и мъжете не могат да живеят без тях.
18 Мъжете трупат злато, сребро и какви ли не скъпоценности. Но щом зърнат жена, миловидна и красива,
19 оставят всичко и се втурват след нея, гледат я с отворена уста и тя става за тях по-желана и от злато, и от сребро, и от всяка скъпоценност.
20 Мъжът оставя баща си, който го е възпитал, и земята си и се свързва с жена си;
21 при жена си остава до смърт и забравя и баща, и майка, и земята си.
22 От това трябва да разберете, че жените властват над вас! Нима не давате на жените всичко, придобито с труд и мъка?
23 Мъжът хваща меч и тръгва да граби и краде по пътищата, да плава по морета и реки,
24 среща лъвове, скита се сред мрака. И каквото отнеме, открадне и заграби, носи го на възлюбената.
25 Мъжът обича повече жена си, отколкото баща си и майка си.
26 Мнозина са губили ума си заради жените и са ставали роби заради тях.
27 Мнозина са загинали, пропаднали и съгрешили заради жените.
28 Нима сега няма да ми повярвате? Ето царят е велик с властта, която има, и жител на друга страна не се осмелява да го докосне.
29 Но аз видях него и наложницата му Апамина, дъщеря на славния Вартак, да седи отдясно на царя,
30 да снема короната от главата му, да я поставя върху своята, а с лявата си ръка да удря плесници на царя!
31 И при все това царят я гледаше с отворена уста. Ако тя му се усмихнеше, усмихваше се и той, ако тя му се поразсърдеше, той отвръщаше с ласки, за да се сдобри с нея.
32 Знатни мъже, нима не са силни жените, щом постъпват така?“
33 В това време царят и велможите размениха погледи, а Зоровавел започна да говори за истината.
34 „Знатни мъже, жените наистина са силни. Голяма е земята и високо е небето, и бързо е слънцето в своя ход, защото за един ден обхожда небето и отново се връща на мястото си.
35 Нима не е велик Онзи, Който върши това? Да, истината е велика и по-силна от всичко!
36 Цялата земя призовава истината, небето я благославя, всички творения треперят пред нея от страх и в нея няма неправда.
37 Неправедно е виното, неправеден е царят, неправедни са жените, неправедни са всички хора, пък и всичките им работи са такива; в тях няма истина и те ще загинат заради неправдата си.
38 А истината пребъдва, остава винаги силна и ще живее и властва за вечни времена.
39 Тя не търси разлика, кой какъв е; тя върши онова, което е справедливо, и отбягва всичко несправедливо и безчестно. Затова делата ѝ се нравят на всички.
40 В нейната присъда няма несправедливост. Тя е силата и царството, властта и величието през всички векове. Прославен да бъде Бог на истината!“
41 Това бяха думите на Зоровавел. И навред сред народа се чуха викове: „Велика е истината, тя е по-силна от всичко!“
42 Тогава царят му каза: „Поискай, каквото желаеш, ще ти дадем дори повече от уговореното, понеже ти се оказа най-мъдър! Ти ще седиш до мене и ще те наричат мой роднина.“
43 А Зоровавел му отговори: „Спомни си обета, който даде в деня, когато прие царството – да построиш Йерусалим
44 и да върнеш всички взети от Йерусалим съдове, които Кир беше отнел, когато се закле да разори Вавилон, и обеща да ги върне.
45 И ти се закле, че ще въздигнеш храма, изгорен от идумеите, когато халдеите опустошиха Юдея.
46 За това същото сега те моля, царю, господарю мой, за това те умолявам и в това е твоето величие – моля те да изпълниш обета, който ти сам изрече пред Небесния Цар!“
47 Тогава цар Дарий стана, целуна го и му написа писма до всички владетели, областни началници, военачалници и сатрапи – да го пропуснат, а заедно с него и всички, които отиват да строят Йерусалим.
48 Написа също писма до всички местни владетели в Келе-Сирия, Финикия и Ливан да превозят от Ливан в Йерусалим кедрови дървета и да му съдействат при построяването на града.
49 Писмено даде уверение за свободата на всички юдеи, които напускат царството на път за Юдея, така че никой от властниците – областен началник, сатрап или управител, да не ги безпокои по домовете.
50 Царят разпореди още да бъде освободена от данъци цялата страна, която те владеят, а идумеите да напуснат селата, които са завладели.
51 Освен това всяка година да се дават по двадесет таланта за градежа на храма, докато бъде построен,
52 а за принасяните върху жертвеника всекидневни всеизгаряния, освен определените седемнадесет таланта, годишно да се дават още десет.
53 И всички, които пристигат от Вавилон, за да строят града, да бъдат свободни – както те, така и потомците им, и всички свещеници, които се върнат.
54 Царят написа и за издръжката на свещениците, и за свещеното облекло, с което да извършват богослужение.
55 Писа още да се дава издръжка на левитите до деня, в който храмът ще бъде завършен и ще бъде построен Йерусалим.
56 Издаде заповед да се дава заплата и храна на всички, които пазят града.
57 Той изпрати и всички свещени съдове, които Кир беше вече изнесъл от Вавилон. Така той заповяда да се изпълни всичко, което Кир беше наредил да се направи, и всичко да бъде върнато в Йерусалим.
58 И когато младежът излезе, вдигна лице към небето и към Йерусалим, благодари на небесния цар и каза:
59 „От Тебе е победата, от Тебе – мъдростта; Твоя е славата и аз съм Твой раб!
60 Прославен си Ти, Който ми дари мъдрост! Благодаря ти, Господи на предците ни!“
61 И като взе писмата, отиде във Вавилон и съобщи за това на всичките си братя.
62 Те благодариха на Бога на предците си, че ги дари със свобода и позволи
63 да отидат и да строят Йерусалим и храма, наречен на името Му. След това празнуваха с музика и веселие седем дена.