1 След тези събития по време на царуването на персийския цар Артаксеркс в Йерусалим се завърна Ездра, синът на Сарей. Негови предци бяха Езерия, Хелкия, Салим,
2 Садук, Ахитов, Амария, Озия, Марерот, Зарей, Сауя, Вока, Ависай, Финеес, Елеазар, Аарон първосвещеникът.
3 Този Ездра дойде от Вавилон като учен, който добре познаваше Закона, даден на Мойсей от Бога на Израил.
4 Царят го беше удостоил с голяма почит и проявяваше голяма благосклонност към всичките му искания.
5 С Ездра в Йерусалим дойдоха и други израилтяни – сред тях свещеници, левити, певци, пазачи на вратите, служители при храма.
6 Това се случи в петия месец на седмата година от царуването на Артаксеркс; защото като тръгнаха от Вавилон в новолунието на първия месец на същата тази седма година от царуването му, след благополучното пътуване, с което Господ ги дари, те стигнаха в Йерусалим на новолунието от петия месец.
7 А Ездра, който много добре познаваше закона и заповедите на Господа, се стараеше да научи израилтяните на всички разпоредби и предписания.
8 Дойде и следната писмена заповед, дадена от цар Артаксеркс на Ездра, свещеник и четец на Господния закон:
9 „Цар Артаксеркс поздравява Ездра, свещеник и четец на Господния закон.
10 Воден от човеколюбие, издадох заповед до цялото си царство онези от израилтяните, които доброволно пожелаят, а също така свещениците и левитите, да отидат заедно с тебе в Йерусалим.
11 И така, нека да се съберат и да тръгнат с тебе онези, които желаят, както отсъдихме аз и моите седем най-близки съветници.
12 Нека те видят какво се върши в Юдея и Йерусалим съгласно Господния закон
13 и да отнесат в Йерусалим дарове на Господа на Израил, които аз и моите близки обещахме, заедно с всичкото злато и сребро, което се открие в околностите на Вавилон, и подаянията на народа за храма на техния Господ в Йерусалим.
14 Нека съберат и златото, и среброто за волове, овни, агнета и друго, което е необходимо,
15 за да принесат жертви върху жертвеника на своя Господ в Йерусалим.
16 И всичко, което ти и твоите събратя поискате да сторите с това злато и сребро, да бъде по волята на твоя Бог!
17 Постави пред Господа, Своя Бог, свещените Господни съдове, които са ти дадени за нуждите на храма на Твоя Бог в Йерусалим. И каквото друго ти е необходимо за служението в храма на твоя Бог,
18 можеш да го дадеш от царската съкровищница.
19 Ето аз, цар Артаксеркс, заповядах на ковчежниците в Сирия и Финикия редовно да се дава на Ездра, свещеник и четец на Закона на Всевишния Бог, всичко, което поиска – до сто таланта сребро,
20 а също и пшеница до сто кора, вино – до сто мери, и сол в изобилие.
21 Всичко трябва да се извърши грижливо, съгласно закона на Всевишния Бог, за да не падне Божият гняв върху царството и потомците ми.
22 Освен това ви се известява да не се взима никакъв данък или друг налог от свещениците, левитите, певците, пазачите на вратите и писарите на този храм и никой да няма власт да им налага каквото и да е.
23 А ти, Ездра, с Божията мъдрост постави началници и съдии, за да съдят по цяла Сирия и Финикия всички, които знаят закона на твоя Бог, а които не знаят, поучавай.
24 И всички онези, които престъпят Закона на твоя Бог или царския закон, да бъдат сурово наказвани – било със смърт, било с парична глоба, изгонване или друго наказание.“
25 Тогава ученият Ездра каза: „Благословен да е единият Господ, Който вложи в сърцето на царя прослава на дома Му в Йерусалим
26 и ме почете пред царя, пред съветниците и пред всичките му близки и велможи.
27 И аз, с помощта на Господа, своя Бог, добих смелост и събрах много израилтяни, за да дойдат с мене в Йерусалим.
28 Ето предводителите според родовете им, по тяхното старшинство, които тръгнаха с мене от Вавилон, по време на царуването на цар Артаксеркс:
29 от рода на Финеес – Гарсом; от рода на Итамар – Гамил; от рода на Давид – Атус, син на Сехения;
30 от рода на Форос – Захария, и с него се записаха сто и петдесет души;
31 от рода на Фаатмоав – Елиаония, син на Зарей, и с него двеста души;
32 от рода на Затой – Сехения, син на Йезил, и с него триста души; от рода на Адин – Бен Йонат, и с него двеста и петдесет души;
33 от рода на Илам – Йесия, син на Готолия, и с него седемдесет души;
34 от рода на Сафатия – Зарая, син на Михаил, и с него седемдесет души;
35 от рода на Йоав – Авадия, син на Йезил, и с него двеста и дванадесет души;
36 от рода на Вания – Асалимот, син на Йосафия, и с него сто и шестдесет души;
37 от рода на Вавия – Захария, син на Вивай, и с него двадесет и осем души;
38 от рода на Асгат – Йоан, син на Акатан, и с него сто и десет души;
39 от рода на Адоникам – последните. Ето имената им: Елифалат, Йеуил и Самей, и с тях седемдесет души;
40 от рода на Вагой – Утий, син на Исталкур, и с него седемдесет души.
41 Събрах ги при реката, наречена Теран. Там престояхме три дена и им направих преглед.
42 И като не открих там никого от свещениците и левитите,
43 изпратих при Елеазар, Идуил, Маасман, Алнатан, Мамей, Самей, Йоривон, Натан, Еннатан, Захария и Мосоламон водачи с опит и разум.
44 Наредих им да отидат при Адей, управител на съкровищницата,
45 и да поискат от него, събратята му и от другите началници на съкровищницата да ни изпратят свещеници за храма на нашия Господ.
46 И те, подкрепени от мощната ръка на нашия Господ, ни доведоха опитни в служението мъже: Асевивея, от рода на Мооли, потомък на Левий, син на Израил, заедно с осемнадесет от неговите синове и сродници;
47 Асевия, Ануя и неговия брат Осея, от рода на Хануней, заедно с двадесет от синовете им,
48 а също така и служителите при храма, които Давид и началниците бяха представили за служение при левитите – двеста и двадесет служители, с поименен списък на всички.
49 Там обявих пост пред нашия Господ с младите израилтяни,
50 за да измолим от Бога благополучен път за нас, за децата ни и за добитъка с нас,
51 тъй като ме досрамя да искам от царя пехота и конници за охрана срещу нашите неприятели по време на пътуването.
52 А бяхме казали на царя, че силата на нашия Господ ще бъде с онези, които Го търсят във всяко добро начинание.
53 И така, ние пак се помолихме на нашия Господ за всичко това и получихме от Него велика милост.
54 Тогава отделих от предводителите на свещениците дванадесет души, Есеревия и Самия, а освен тях десет души от събратята им.
55 После претеглих пред тях среброто, златото и свещените съдове от храма на нашия Господ, които ни дариха царят, неговите съветници, велможите и всички израилтяни.
56 И така, претеглих и им предадох шестстотин и петдесет таланта сребро, сто таланта сребърни съдове, сто таланта злато, двадесет златни съда и дванадесет медни съда от превъзходна мед, които блестяха като злато.
57 И им рекох: „И вие сте святи пред Господа, и тези съдове са святи, както и златото и среброто, посветено на Господа, Бога на предците ни.
58 Бъдете бдителни и ги пазете, докато ги предадете на старшите свещеници, левитите и предводителите на израилските родове в Йерусалим за съкровищницата при храма на нашия Господ.“
59 Свещениците и левитите приеха среброто, златото и съдовете, за да занесат в храма на Господа в Йерусалим.
60 На дванадесетия ден от първия месец тръгнахме от река Теран на път за Йерусалим. Мощната десница на нашия Господ над нас ни пазеше по пътя от всеки неприятел, докато пристигнахме в града.
61 А като изминаха три дена от пристигането ни, претегленото сребро и злато беше предадено в храма на нашия Господ на свещеник Мармоти, син на Урия.
62 С него беше Елеазар, син на Финеес, а така също и левитите Йосавдос, син на Иисус, и Моет, син на Саван. Всичко беше преброено и претеглено, а теглото им същевременно записано.
63 Тогава завърналите се от плен принесоха жертва за своето спасение на Господа, Бог на Израил – дванадесет вола за всички израилтяни, деветдесет и шест овена, седемдесет и две агнета и дванадесет козела, всичко това за жертва на Господа.
64 След това предадоха царските заповеди на управителите и началниците на Келе-Сирия и Финикия и те почетоха народа и храма на Господа.
65 Когато всичко свърши, към мене приближиха водачите на родове и ми казаха:
66 „Нито народът на Израил, нито началниците, свещениците и левитите са се отделили от другите съседни народи – хананейци, хетейци, ферезейци, йевусейци, моавци, египтяни и идумейци, а продължават да следват нечистите им обичаи.
67 Те и техните синове встъпиха в съпружество с дъщерите им, така че светото семе се смеси с другите народи в страната. Дори предводителите и велможите станаха участници в това беззаконие от самото начало.“
68 Щом чух това, раздрах си дрехите и свещените одежди и скубейки косите и брадата си, седнах угрижен и печален.
69 Тъжен от това беззаконие, аз седях в печал до вечерното жертвоприношение, а около мене се събраха мнозина, подбудени от словото на Господа на Израил.
70 Тогава се изправих от своя пост и с раздрани дрехи и свещени одежди паднах на колене, прострях ръце към Господа и казах:
71 „Господи, душата ми е в смут и се срамувам пред лицето Ти,
72 защото потънахме в грехове, а безумията ни стигнаха до небето!
73 От времената на предците ни, та и до днес, всички сме грешници.
74 Заради нашите грехове и греховете на предците ни ние и нашите събратя, нашите царе и свещеници до днес бяхме унизени и предадени на меча на чужди царе, на плен и грабеж.
75 И колко велика е сега милостта Ти, Господи, затова, че си ни оставил корен и име на мястото, където е Твоята светиня,
76 че си ни открил светило в дома на нашия Господ, че си ни дал прехрана по време на робството ни! Дори когато бяхме роби, нашият Господ не ни забрави,
77 а направи персийските царе благосклонни към нас, за да ни дадат прехрана
78 и да прославят храма на нашия Господ, за да бъде въздигнат опустошеният Сион, а ние да намерим опора в Юдея и Йерусалим.
79 А какво да кажем сега, Господи, когато имаме всичко това? Ние престъпихме Твоите заповеди, които си ни дал чрез Твоите слуги, пророците, с думите:
80 „Земята, в която отивате, за да я наследите, е осквернена от скверните дела на чуждите народи в тази страна и те са я изпълнили с нечистите си идоли.
81 Затова не вземайте дъщерите им за синовете си, нито давайте дъщерите си на синовете им!
82 И още, никога не искайте мир с тях, за да можете да вкусите благата на тази земя и да я оставите като наследство на децата си завинаги!“
83 Защото всички беди, които ни сполетяват, са наказание заради нечестивите ни постъпки и големите ни грехове. Но Ти, Господи, облекчи греховете ни
84 и ни даде такъв корен. И когато отново започнахме да престъпваме Твоя закон и се смесихме с нечистите народи по тази земя,
85 Ти не прояви гнева Си към нас, не ни погуби, не ни лиши от корен, от потомство и от името ни!
86 Ти си справедлив, Господи на Израил, защото ние останахме с корен и до днес!
87 Но ето сега ние сме пред Тебе с нашите грехове, макар че заради тях нямаме право да стоим пред Тебе“!“
88 Докато Ездра се молеше, изповядваше и плачеше, паднал на колене на земята пред храма, при него се събра много народ от Йерусалим – мъже, жени и деца. И навред сред множеството се чуваха силни ридания.
89 Тогава израилтянинът Йехония, син на Йоил, извика към Ездра: „Ние съгрешихме пред Господа и взехме жени от други народи по тази земя. Но дори и сега съществува надежда за Израил!
90 Нека се закълнем пред Господа, че ще отхвърлим от нас всички жени, които взехме от другите народи, заедно с децата им, както подобава според тебе и според всички, които се покоряват на Господния закон.
91 Стани и извърши това, защото ти трябва да го сториш; а ние ще го сторим заедно с тебе!“
92 Тогава Ездра стана и закле старшите свещеници и левитите на цял Израил, че ще постъпят така; и те се заклеха.