40 В нейната присъда няма несправедливост. Тя е силата и царството, властта и величието през всички векове. Прославен да бъде Бог на истината!“
41 Това бяха думите на Зоровавел. И навред сред народа се чуха викове: „Велика е истината, тя е по-силна от всичко!“
42 Тогава царят му каза: „Поискай, каквото желаеш, ще ти дадем дори повече от уговореното, понеже ти се оказа най-мъдър! Ти ще седиш до мене и ще те наричат мой роднина.“
43 А Зоровавел му отговори: „Спомни си обета, който даде в деня, когато прие царството – да построиш Йерусалим
44 и да върнеш всички взети от Йерусалим съдове, които Кир беше отнел, когато се закле да разори Вавилон, и обеща да ги върне.
45 И ти се закле, че ще въздигнеш храма, изгорен от идумеите, когато халдеите опустошиха Юдея.
46 За това същото сега те моля, царю, господарю мой, за това те умолявам и в това е твоето величие – моля те да изпълниш обета, който ти сам изрече пред Небесния Цар!“