Делата На Апостолите 26 SPB

Цар Агрипа разпитва Павел

1 Агрипа се обърна към Павел и му каза: „Можеш да говориш в своя защита.“ Тогава Павел вдигна ръка за внимание и започна защитната си реч:

2 „Считам се за благословен, царю Агрипа, че днес тъкмо пред теб ще се защитавам срещу всичко, в което ме обвиняват юдеите,

3 особено след като познаваш обичаите на юдеите и техните спорни въпроси. Затова те моля да имаш търпение да ме изслушаш.

4 Всички юдеи знаят как съм живял от детските си години в собствената си страна, а също и в Ерусалим.

5 Те ме познават отдавна и стига да искат, могат да потвърдят, че живях според най-строгата секта на нашата религия – живях като фарисей.

6 Изправен съм сега на съд заради надеждата си в обещанието, дадено от Бога на предците ни –

7 обещанието, което нашите дванадесет племена се надяват да получат. За него те ден и нощ ревностно служат на Бога. Заради тази надежда, царю, ме обвиняват юдеите.

8 Защо, хора, ви е трудно да повярвате, че Бог може да възкресява мъртвите?

9 Самият аз мислех, че трябва да правя всичко възможно против името на Исус от Назарет

10 и точно това вършех в Ерусалим. Много от Божиите хора хвърлих в затвора, като използвах дадената ми от главните свещеници власт. Когато ги убиваха, аз одобрявах това.

11 Много пъти, влизайки във всички синагоги, аз ги наказвах и се опитвах да ги накарам да богохулстват. Моето настървение срещу тях беше толкова силно, че тръгнах да ги преследвам и в чужди градове.

Павел разказва как е видял Исус

12 Упълномощен от главните свещеници и с разрешението им за разправа с тези хора, веднъж пътувах за град Дамаск.

13 Около обяд, както си вървях по пътя, видях, царю, небесна светлина, по-ярка от слънцето. Тя сияеше край мен и спътниците ми.

14 Всички паднахме на земята и тогава чух глас, който ми каза на арамейски: «Савле, Савле, защо ме преследваш? Като ми се противопоставяш, вредиш на себе си!»

15 Аз попитах: «Кой си ти, Господи?», а Господ отвърна: «Аз съм Исус, когото ти преследваш.

16 А сега стани и се изправи на краката си. Явих ти се, за да те направя свой служител и свидетел относно това, което си видял, и това, което ще ти разкрия.

17 Ще те избавя от собствения ти народ и от езичниците, при които ще те изпратя.

18 Ти ще им отвориш очите и ще ги обърнеш от тъмнина към светлина, от властта на Сатана – към Бога, за да получат прошка за греховете си и място сред онези, които Бог освети въз основа на вярата им в мен.»

Павел говори за делото си

19 И тъй, царю Агрипа, аз се подчиних на това небесно видение

20 и започнах да проповядвам най-напред на хората в Дамаск, после на тези в Ерусалим и из цяла Юдея, а също и на езичниците. Казвах им да се покаят и да се обърнат към Бога и с делата си да докажат, че наистина са се покаяли.

21 По тази причина ме хванаха юдеите, докато бях в храма, и се опитаха да ме убият.

22 Но Бог ми помогна и продължава да ми помага и до днес, и с неговата помощ аз стоя тук сега, като свидетелствам както пред хората със скромно положение, така и пред високопоставените. Не говоря нищо друго, освен това, което са предрекли пророците и Моисей.

23 А те са казали, че Месията ще умре и ще бъде първият възкръснал от мъртвите, че ще донесе светлина на юдеите и езичниците.“

Павел се опитва да убеди Агрипа

24 Докато Павел все още говореше в своя защита, Фест каза високо: „Ти си луд, Павле, полудял си от толкова много учене!“

25 „Не, Достопочтени Фесте, не съм луд – отвърна Павел. – Напротив, думите ми са пълни с истина и здрав разум.

26 Царят знае за тези неща и аз мога спокойно да говоря пред него. Сигурен съм, че нищо не е убягнало от вниманието му, защото това стана открито пред всички.

27 Царю Агрипа, вярваш ли в думите на пророците? Зная, че вярваш.“

28 Тогава Агрипа му каза: „Да не мислиш, че толкова лесно можеш да ме убедиш да стана християнин?“

29 Павел отговори: „Дали лесно или трудно, моля се на Бога не само ти, а и всички, които днес ме слушат, да станат като мен, без, разбира се, тези окови.“

30 Тогава царят, управителят, Верникия и всички седящи с тях станаха

31 и излязоха от стаята. Отвън те си говореха помежду си: „Този човек не е извършил нищо, което да заслужава смърт или затвор.“

32 И Агрипа каза на Фест: „Можехме да го освободим, ако не беше се отнесъл до императора.“

глави

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28